Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Можеш да опиташ! — промълви Шупет.

Хенри поклати глава.

— Прекалено рисковано е. Освен това има вероятност някой да ни види в открито море.

Фарът мина покрай тях, далеч вляво, далеч от разстоянието, на което можеха да бъдат чути. Вторият, последният, просветна на половин миля разстояние.

— Така може да стигнем до Франция като онзи Гербо — отбеляза Хенри. — Но тогава, разбира се, ще станем имигранти, а това няма да се хареса на Уийз, нали, Уийз?

Уийз, който бърникаше нервно двигателя, го погледна.

— Вижте дали не можете да направите нещо — каза той.

— Не разбирам нищо от машини — отвърна Хенри. — Освен това подобно разрешение на нашите проблеми започна да ми харесва. Ако предположим, че постъпите като мръсник и използвате онова медицинско свидетелство и получите децата — в такъв случай аз няма да има за какво да живея. Всички ще се провалим — аз, като глава на семейството си, Шупет, като съпруга и майка, а вие, Уийз, като човешко същество. По-добре и тримата да се разделим с живота.

— Сега не е време за речи, Марстън.

— О, не, точно сега му е времето. Защо да не поговорим още малко на тема „Парите са сила“?

Шупет седна на носа, а Уийз се изправи до мотора и прехапа нервно устни.

— Няма да минем много близо до фара. — Изведнъж му хрумна една идея. — Не бихте ли могли да доплувате до него, Марстън?

— Разбира се, че би могъл! — извика Шупет.

Хенри погледна натам с колебание.

— Може и да мога. Но няма да го направя.

— Трябва да го направите!

Той отново трепна, когато Шупет се разплака, и едновременно с това разбра, че моментът е настъпил.

— Всичко зависи от една малка подробност — каза бързо той. — Уийз, имате ли писалка?

— Да. Защо ви е?

— Ако напишете и подпишете около двеста думи под моя диктовка, ще доплувам до фара и ще пратя помощ. В противен случай, господ да ни е на помощ, ще бъдем отнесени в открито море! Трябва да решите за не повече от една минута.

— О, каквото поискаш! — изкрещя неистово Шупет. — Направи каквото поиска, Чарли, той не се шегува. Той никога не се шегува, когато казва нещо. О, моля те, не се бави!

— Ще направя каквото поискате — гласът на Уийз трепереше, — само, за бога, побързайте. Какво искате — да се съглася за децата ли? Ще ви дам честната си дума…

— Нямаме време за шеги — каза Хенри ядосан. — Вземете лист и пишете!

Заявлението от две страници, което Уийз подписа под негова диктовка, лишаваше него и Шупет от всички права върху децата от този момент завинаги.

Когато сложиха разтрепераните си подписи, Уийз изкрещя:

— А сега, тръгвайте, за бога, преди да е станало късно!

— Само още едно нещо — медицинското свидетелство.

— Не е у мен.

— Лъжете.