Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Въпросът не е дали е способна, а дали го е искала отвърна Джек. — За съжаление няма никакъв начин да разберем кои са жертвите, програмирани в ума й. Ако в хубавата й главица има списък… и сега за това се досещаме само ти и аз. Каквото и да кажеш на Пепус, той ще я сметне за заподозряна.

— Но защо? Съществува напълно обективна причина за нашето посещение в двореца… нали Бигъл ме повика. Каза ми за аудиенцията на Дурл и искахме да се срещнем с императора веднага след това. Амбър се е натъкнала на трупа по чиста случайност.

— Може би — Джек не откъсваше поглед от скритото зад спуснатата коса лице. — Почувства ли по някакъв начин, че той е там?

Тя поклати глава. От устните й се отрони измъчен стон. Джек неволно въздъхна.

— Почти съм сигурна, че не съм аз — вдигна очи към него.

— Не си какво?

Тя поклати глава.

— Вече в нищо не съм сигурна. Вярно, ваше преподобие, не харесвах Бигъл. Той беше… леплив. Смяташе, че има друга причина да пътувам с вас до Лазертаун и сега да ви посещавам, и искаше и той да получи своя дял. Правеше ми разни намеци, когато не бяхте наблизо. Затова се опасявам да не съм го направила… неволно, защото не ми харесваше как се отнася с мен. Но може да съм го убила, понеже е човек с влияние и власт, също като вас, а аз да съм програмирана за подобни цели.

Скиталецът плъзна ръка по оплешивяващата си глава.

— Откъде да знам какво ти е било в душата? Но не мога да допусна, че през всичките тези дни и седмици съм се намирал в компанията на убиец и нищо не съм направил!

— Какво можехте да направите?

— Да те спра.

— Тогава навярно и вие щяхте да сте мъртъв — отвърна Амбър.

Джек застана между тях.

— Съществува, разбира се, още една възможност. Императорът да заподозре теб — отправи поглед към Колин.

— Мен?

— Ти си бил там и при двата случая. Освен това притежаваш скрита власт и желание да я разширяваш.

Двамата мъже се измериха с поглед. Безстрастни сини очи срещу разгневени кафяви.

— Надявам се — отвърна тежко Свети Колин, — че говориш съвсем теоретично.

— Напълно.

— Хм. — Скиталецът пъхна ръце в джобовете си и се отдалечи. Тъмносиньото му расо се развяваше зад него като знаме. Не би могъл да забрави първата им среща с Джек, когато Пепус му бе поръчал да разследва милитаристичното движение вътре в организацията на Скиталците. Тогава двамата бяха действали поотделно, но когато членове на същата тази подмолна организация бяха отвлекли Колин, телохранителите от имперската гвардия го бяха спасили при една блестящо проведена акция, избягвайки кръвопролитието. Колин, разбира се, не хранеше илюзията, че е изкоренил докрай дисидентските течения сред своите събратя. Докато разсъждаваше върху това и други неща, той описа кръг из помещението и се озова срещу Амбър, която го наблюдаваше внимателно, спуснала крака на пода.