Върховният повелител

Той прескочи овъглените тела на стражниците и надникна през изкъртените врати на сградата. Пред него се разкри огромно фоайе. Изящни стълби водеха към горните етажи. Сери въздъхна възхитено. Когато влезе вътре, се зачуди защо ичаните не ги бяха унищожили.

Може би не искаха да хабят силите си. Или просто ги бяха оставили от прагматизъм, за да могат да стигат до горните етажи.

Сери разгледа пода, украсен с бронзово изображение на мълук. Едва ли кралят бе все още в двореца. Владетелят сигурно беше на пуснал Имардин веднага след падането на Вътрешната стена.

— Авала ще ни създава проблеми.

— Сигурно. Тя обича да скита. Очаквам скоро да напусне Киралия.

— Подозирам, че е хвърлила око на Елийн.

Сери рязко се обърна. Гласовете бяха сачакански и идваха отвъд входа на двореца. Той се огледа и побягна към извития свод в дъното на фоайето. Точно когато мина през него, той чу стъпките им да отекват в залата.

— Всички чухме вика на Рикача, Карико – чу се трети глас. – Знаем, че е мъртъв. Глупаво е било от негова страна да яде храната им. Не виждам защо трябваше да се събираме тук и да обсъждаме грешката му. Авала и Иниджака сигурно ще се съгласят с мен.

Сери се усмихна. Значи гадният номер на Фарин се беше получил.

— Защото вече изгубихме трима – отвърна Карико. – Ако изгубим повече, това ще е повече от лош късмет.

— Лош късмет? – намръщи се първият ичани. – Гилдията уби Раши, защото беше слаб. А Викара може да е още жив. Знаем със сигурност единствено, че робите ни са мъртви.

— Може би – съгласи се Карико. Гласът му звучеше объркано. – Но има още нещо, което искам да ви покажа. Виждате ли тези стълби? Изглеждат крехки, нали? Сякаш не биха могли да издържат собственото си тегло. Знаете ли как са успели да ги направят така, че да не падат?

Не последва отговор.

— Вложили са магия в тях. Гледайте.

Настъпи тишина, последвана от звънтене, което постепенно се засилваше, докато накрая залата се изпълни с трясък и хрущене. Сери ахна и надникна иззад стената.

Стълбите се срутваха. Карико докосваше перилата едно по едно и изящните стълби се изкорубваха и се сриваха на пода, пръсвайки се на хиляди парчета. Едно от тях се плъзна към Сери. Когато ичаните се обърнаха към свода, младежът бързо отскочи назад.

Сери се облегна на стената и затвори очи. Заболя го сърцето, че нещо толкова красиво може да бъде унищожено с такава лекота. От фоайето се разнесе смехът на Карико.

— Наричат го магьосническа архитектура – обяви сачаканецът. – Влагат магия в сградите си, за да ги подсилят. Половината от къщите в центъра на града са направени по този начин. Какво значение има, че хората ги няма? От сградите можем да съберем цялата магия, която ни е нужна. – Той снижи глас. – Нека останалите се помотаят из града. Ако след това се върнат тук, както наредих, те също ще са го разбрали. Елате с мен да видим колко сила ни е оставила Гилдията. –Разнесоха се стъпки, после глас. – Харикава?

— Аз ще огледам тук. Това място сигурно е пълно с магически подсилени строежи.