Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Къде отиваме? — попитах.
— В момента ли?
— Не, имах предвид…
— Знам какво имаше предвид. В Генуа, последния град от картината.
— Добре де, ама в такъв случай не трябва ли да вървим на запад!
Той се обърна и едва сега се загледа внимателно в мен.
— Ами защото — занареждах притеснено, — ето там, виждаш ли? Това е Полярната звезда, тоест Северната звезда, а според компаса… ами… би трябвало да вървим в посока север-северозапад!
Това определено го изненада. Усмихна ми се доволно и отбеляза:
— Права си. Но първата ни задача бе да се измъкнем от града колкото е възможно по-бързо, защото дори само кражбата на коня на Лудовико Сфорца означава смърт — и без останалите престъпления. А сега, когато вече не ни грози непосредствена опасност да бъдем преследвани, ще се насочим на запад — точно както каза и ти.
Отпуснахме се един до друг на замръзналата земя и се вторачихме в Милано. Сребристите под лунните лъчи стени се виеха ревниво около града, държащи гражданите вътре, а останалият свят — навън.
— Дори самият град прилича на змия, не мислиш ли? — обадих се по едно време.
— Така е. На Нехущан. Или на жезъла на Арон, който…
Спря като попарен. Пое си дълбоко дъх.
— Какво? — сръгах го аз.
— Исусе!
— Какво? — повторих.
— Знам какво са намислили!
— Кои?
— Кои, според теб? Седмината, естествено. Дева Марийо и всички светци… — Беше толкова шокиран, че за момент се бе върнал към стария си начин на изразяване.
— Би ли задържал за момент елементите от Светото писание? Кажи ми какво планират?
— Жезълът на Арон! Поне за това се оказах прав.
— Хайде, казвай!
— Жезълът на Арон се е превърнал в змия! И в Деня на Страшния съд той ще изпълзи обратно в долината Йосафат.
— Казах да задържиш за малко Светото писание!
— Но всичко е точно там! В „Книгата на пророк Йоил“ глава 3, стих 2, четем: „Ще събера всичките народи, та ще ги сведа в Йосафатовата долина“. Ще събера всичките народи!
— Извинявай, но нещо не те разбирам.
Той ме хвана за раменете и ме фиксира с онези свои очи.
— Спомняш ли си, когато бяхме в Пантеона в Рим, точно преди затъмнението, и се възхищавахме на мраморния под? Там мраморът идваше от цялата Римска империя, подреден заедно, на едно място, в един под! И аз казах на дон Феранте, че това е политическо изявление за империя, изписано с мрамор?
— Е, и?
— По същия начин и това, това… — Без да ме пита, той бръкна в пазвата ми, извади картината и я размаха пред очите ми. — Това, картината „Пролетта“, е политическо изявление за империя, изписано с бои!
— Все още не те разбирам.
— Лоренцо и Седмината възнамеряват да изградят империя! Точно като римляните! Планът им е да върнат онези дни, когато нашият полуостров е бил една държава, а после този полуостров е станал господар на света от Запада! Ще събера всички народи! Те разполагат с армия, флота, бездънна банка. Събрали са се, за да обърнат с краката нагоре целия полуостров, да съберат своите градове държави и да изградят една нова Италия.
— Това е! — извиках, без да осъзнавам какво правя.
— Кое? — Сега бе ред на брат Гуидо да ме погледне объркано. Не бях в състояние да говоря достатъчно бързо.
— Сребърният ангел! — извиках. — Монетата, която намерих в мината в Болцано. Онази, която изпуснах, а майка ми намери в каретата. От обратната страна. От едната бяха Лоренцо Медичи и Сол Инвиктус, а от другата, само една дума — Италия.
— Това е! Изписано в сребро. Металът на Юда за седем предатели! — Поклати глава, а после съвсем внезапно подхвърли: — Каква дата сме днес?
Неочакваната смяна на темата ме обърка, но се постарах да отговоря, колкото можах.
— Ами, тръгнахме от Венеция в началото на март, а после бяхме в Болцано, после дойдохме тук, та значи… сигурно средата на март?
— Ама, разбира се! Идите на март!