Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Е, за да спечели това сърце, па макар и само за една нощ, твоят приятел Жером трябва да е още по-необикновен, отколкото си мислех — отбеляза Замира.
— Да, необикновен е — прошепна Локи. — Той продължава да ми спасява живота, отново и отново, дори когато не го заслужавам. — Той отново се загледа в разпенената, сияеща, следвана от чудовище диря на „Орхидеята“. — Което ще рече почти винаги.
Замира не каза нищо и след малко Локи продължи.
— Е, след като Жером отново ме спаси и тази сутрин се измъквах и шикалкавех, и търчах като халтав, докато битката приключи. Това е всичко. Паника и сляп късмет.
— Но ти все пак поведе лодките. Качи се пръв на борда, без да знаеш какво те очаква.
— Пълна разигравка. Аз съм майстор на разигравките, Замира. Лицедей. Актьор, изпълнител. Когато отправих онази молба, нямах никакви благородни подбуди. Животът ми просто изобщо не струваше, ако не направех някоя пълна щуротия, за да си върна уважението на хората. Всеки миг на самообладание, който са видели тази сутрин, беше пълно театро.
— Това, че го смяташ за нещо необикновено, само ми подсказва, че наистина е била първата ти битка.
— Но…
— Равел, всеки командир се преструва на спокоен, когато смъртта е близо. Правим го както заради околните, така и заради нас. Правим го, защото единствената алтернатива е да умрем раболепно. Разликата между опитния водач и неизпробвания е, че само неизпробваният се шашка колко добре може да се преструва, когато действа по принуда.
— Не вярвам! — възкликна Локи. — Когато се качих на борда, не можах да те впечатля поне колкото да ми се изплюеш в лицето. А сега ти ми намираш оправдания вместо мен. Замира, ние с Жером никога не сме работили за Приори. Дори не съм срещал Приори, освен мимолетно. В действителност и сега, докато разговаряме, ние все още работим за Максилан Страгос.
— Какво?!
— Ние с Жером сме крадци. Професионални независими крадци. Дойдохме в Тал Верар по една много деликатна работа, която сами сме замислили. Архонтските… разузнавателни служби разбраха кои сме и какви сме. Страгос ни отрови — бавнодействаща отрова, за която само той може да ни даде противоотровата. Докато не я получим или не намерим някакъв друг цяр, ние сме негови марионетки.
— С каква възможна цел?
— Страгос ни даде „Червеният вестоносец“, позволи ни да вземем екипаж от Обветрената скала и скалъпи пергаментовата следа на въображаем недоволен офицер на име Орин Равел. Той ни осигури и навигатор — онзи, чието сърце спря, преди да ни връхлети бурята — и ни прати тук, по негова работа. Така се сдобихме с кораба. Така щипнахме Страгос за носа по такъв необичаен начин. Всичко това беше скроено от него.
— Какво преследва той? Някого от Порт Продигал?
— Той иска същото, което сте му дали при предишното пресичане на пътищата ви. Той води същинска война с Приори и усеща тежестта на годините си. Ако някога успее да се сдобие що-годе с популярност, то сега му е времето. Има нужда от враг извън града, който отново да върне благоразположението на хората на неговата войска и флота. Това си ти, Замира. Нищо няма да е по-удобно за Страгос от разгул на пиратството край града му през следващите няколко месеца.
— Тъкмо заради това капитаните от Пиринчено море не смеят да припарят до Тал Верар от седем години насам! Научихме си урока по трудния начин. Ако дойде да търси кавга, ще се скатаем и ще избягаме, вместо да го удостоим с нея.
— Знам. И той също го знае. Нашата работа — нашият указ — е да намерим въпреки това някакъв начин да подкладем тук някакви вълнения. Да ви накараме да развеете червения флаг достатъчно близо, че обикновените верарци да го видят от обществените клозети.
— Как, по дяволите, изобщо смяташ да го постигнеш?
— Имах някаква печена-недопечена идея да пускам слухове, да предлагам подкупи. Ако ти не беше нападнала „Вестоносецът“, щях сам да се опитам да разпаля свада. Но това беше, когато и представа си нямахме как стоят нещата тук. И сега двамата с Жером очевидно се нуждаем от твоята помощ.
— За какво?
— За да протакаме. Да убедим Страгос, че напредваме в негова полза.
— Ако само за миг ти мине през ума, че ще направя нещо за Архонта…