Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

- Колко време остава, докато ракетата стигне до тук?

Еди погледна часовника си.

- Мамка му! Две минути, че и толкова няма!

- Ти си по-бърз от мен, отивай за радиостанцията и кажи на руснаците да я отзоват. Не се безпокой за мен.

- Съжалявам, любима, но това ми е работата! - Чейс стигна до въжетата и изчака съпругата му да го настигне. - Хайде, хай­де! - пришпори я и й подаде едно от тях. - Хващай го, бързо! Кристалът е на път да се...

Някъде най-отдолу се разнесе колосално срутване.

Нина се хвърли напред и се хвана за въжето...

Останалите до момента здрави кристални колони се разлюляха и започнаха да падат надолу в ямата, когато техните ко­розирали основи най-накрая поддадоха. Удряха се една в дру­га, докато не станаха на парчета. Дори участъците, които се виеха спираловидно около стените и бяха свързани е черния камък, бяха пометени от летящите отломки, оставяйки след себе си вертикална празнина във вътрешностите на земята.

Няколко дълги секунди изтекоха, преди грохотът и разрухата да започнат да отшумяват. От ямата се беше надигнал прах... и тогава две фигури, кашляйки, болезнено се изкачиха по въжетата на стръмния склон.

- О, господи - оплака се Нина. Единственото, за което меч­таеше в момента, беше да седне и да си почине, но знаеше, че трябва да продължат нагоре. - Добре ли си?

- Ще живея... но само за минута, ако не се обадим в Мос­ква - отвърна Еди и мрачно се затътри напред. Склонът стана по-тесен. Те пуснаха въжетата и се устремиха към повърхност­та, краката им тежаха, все едно бяха от олово. - Знаеш ли - за­почна задъхан англичанинът, докато преодоляваше последните няколко метра, - ако Тува има малко здрав разум в главата, до­сега да се е махнала от тук с хеликоптера.

- Прав си, но се надявам поне да ни е оставила радиостанци­ята - отвърна Нина. Върхът на ямата се изпъчи пред тях, кога­то и двамата излязоха на дневна светлина, покритият от снега рунически камък беше над тях. Отворът гледаше към облаците, малко количество слънчева светлина си проправяше път през него, но очите на жената бяха насочени към близкостоящия ле­тателен апарат. - Благодаря на Бога! Тува!

Чейс хукна да тича, като остави съпругата си зад себе си.

- Радиото! - провикна се той, когато шведката надникна през прозореца на кабината, и енергично замаха с ръце, за да я нака­ра да отвори вратата. - Радио, радио! Радиорадиорадио!

Жената слезе от хеликоптера, все още държеше автомата в едната си ръка и сателитния предавател на Каган в другата.

- Еди, Нина! Какво се случи!

- Просто включи радиото! - изкрещя англичанинът, докато бягаше в снега. Когато я достигна, шведката беше изпълнила нареждането. Мъжът грабна устройството от нея. - Ало, ало! - провикна се в него. - Чувате ли ме? Тук е Еди Чейс - използва­хме „Чука на Тор“, успяхме да неутрализираме етера! Прекра­тете мисията!