Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
— Алеранецо — каза той. — Защо превърнахте честната война в масово убийство на заселници и жени?
— Не знам — отговори Тави. — Напуснах това място преди повече от шест седмици, за да доведа Варг при теб, както се договорихме — той се намръщи. — Значи не вашите хора са убили тези холтъри?
Насаг се изплю.
— Не. Кавалерията на вашия легион избива холтъри от седмици — той посочи с муцуна към платформите, където изцеждаха кръв. — Затова позволих на говорещите с кръв да източат кръвта на мъртвите и така да отмъстят за тях.
Тави покри лицето си с длан за секунда.
— Тези конници — попита той — алеранци ли бяха?
— Да.
— Не марати?
— Белокоси? Не.
Тави издиша бавно.
— Тогава това не е бил Първи алерански. Арнос сигурно е заповядал на кавалерията на Гвардията да го направи.
— Това няма голямо значение за мъртвите — тихо се обади Дуриас. — Или за техните семейства. Съпругата и децата на Манус бяха убити преди два дни. Затова той реагира така, капитане.
— Защо Арнос би направил това? — попита тихо Кайтай.
Тави поклати глава.
— Може би за да гарантира, че тази кампания няма да има мирен край. Или… — той погледна Дуриас. — Свободният алерански легион все още не е влизал в открит сблъсък с войските на Империята, нали?
— Не — тихо каза Дуриас. — Стараехме се да стоим настрана възможно най-дълго.
Тави се изплю, усещайки горчивината на езика си.
— Точно това е — каза той. — Тази кампания от самото начало беше пълна с амбиции. Арнос иска да се увери, че ще имате причина да се сражавате. Тогава той ще смаже нашествениците, а също така ще смаже бунта на робите и ще си спечели всеобща почит и уважение.
— Ако е искал да ни разгневи — каза Насаг, — той успя. Няма да има мирен край на това клане, алеранецо.
Тави се намръщи.
— Рискувах живота си заради моята част от договора.
— Съгласих се, че ако освободиш Варг, ще поговорим. И ние говорим, и ти можеш да си вървиш с мир, гадаре. Но аз няма да позволя на тези, които убиват заселници и жени, да си тръгнат безнаказано.
Той кимна към обсадените руини.
— Те няма да преживеят тази нощ.
Тави стисна зъби. Насаг не беше глупак и ясно виждаше, че легионите вече са в отчаяно положение. Бяха ги изненадали, а непрестанното магьосничество изглежда беше напълно способно да унищожи окаяното убежище, което все още имаха, само канимите да имат достатъчно време.
И кръв.
Тави отчаяно напрягаше мозъка си. Трябваше да има някакъв изход от това блато, някакъв начин да се спаси Първи алерански, някакъв способ…
— И после какво? — чу Тави спокойния си въпрос.
Насаг наклони глава настрани.
— След като ги убиете — продължи Тави, опитвайки се да не потъне в бързия поток от възможности. — Нови легиони ще заемат мястото им, въпреки че вие отдавна няма да сте тук. Но Свободните алеранци няма къде да отидат. И можеш да се обзаложиш на каквото си искаш, че на всички пристигащи сили ще бъде заповядано да ги унищожат. Така че те ще плащат за това, което вие се каните да направите с хората на този хълм.
Дуриас предизвикателно вирна брадичка, но в очите му имаше нещо, което издаваше несигурността му.
— И като стана дума — каза Тави, — как изобщо смятате да прекосите морето? Когато вашият флот пристигна тук, вие използвахте предизвиканата от шаманите буря, за да доплавате по-бързо, и го направихте в големи количества, за да преминете през левиатаните. По обратния път няма да плавате толкова бързо. Колко още кораби ще загубите? Колко по-слаба ще бъде вашата армия, когато най-сетне се приберете у дома?
Насаг гърлено изръмжа.
— Готови сме да посрещнем тези опасности, алеранецо.
— А ако това не е необходимо? — попита Тави.
Ушите на Варг трепнаха развеселено.
— Може би си забелязал — изръмжа той към Насаг, — че нашият млад гадара е умен.
Насаг замислено щракна с челюсти.
— Какво предлагаш?
— Ще ти предам човека, отговорен за тези убийства — каза Тави. — Ще накажа онези, които са изпълнявали заповедите му. Ще се погрижа Свободните алеранци да не бъдат третирани като престъпници за стореното от тях и накрая ще помогна на флота ви безопасно да пресече морето и да стигне до вашите домове.
— И в замяна на всичко това? — попита Насаг, в гласа му ясно се усещаше скептицизъм.