Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Трябва да се видя с Димка. Няма да се бавя.
Слезе с асансьора до етажа, където живееше брат й.
Отвори й жена му Нина, бременна в деветия месец.
— Добре изглеждаш! — каза Таня.
Излъга. Нина отдавна беше минала етапа, в който хората казват, че бременната жена „цъфти“. Беше огромна, гърдите й висяха, коремът й беше изопнат. Светлата й кожа беше бледа под луничките, а червеникавокестенявата й коса беше мазна. Изглеждаше по-стара от двадесет и девет години.
— Влизай — уморено рече тя.
Димка гледаше новините. Изключи телевизора, целуна Таня и й предложи бира.
Тук беше и Маша, майката на Нина, пристигнала с влак от Перм да помага на дъщеря си с бебето. Маша беше дребна, преждевременно сбръчкана селянка, облечена изцяло в черно. Тя видимо се гордееше с погражданената си дъщеря и нейния богаташки апартамент. Когато за пръв път видя Маша, Таня се изненада. Преди това беше останала с влечението, че е учителка, но се оказа, че просто е била чистачка в селско училище. Нина се беше преструвала, че родителите й са с по-високо положение — според Таня това се правеше толкова често, че беше почти повсеместно.
Разговаряха за бременността на Нина. Таня се питаше как може да хване Димка насаме. Нямаше как да говори за Василий пред Нина или майка й. Тя инстинктивно нямаше вяра на снаха си.
Гузно се чудеше на силните си чувства. Реши, че е заради бременността. Нина не беше интелектуалка, но беше умна — не беше жена, която да забременее по случайност. Таня таеше подозрението, че Нина е подлъгала брат й да се ожени за нея, но никога не го изразяваше гласно. Тя знаеше, че брат й е изтънчен и умен за почти всичко; беше наивен и романтичен само по отношение на жените. Защо на Нина й се беше приискало да го пипне? Защото Дворкини бяха елитно семейство, а тя беше амбициозна?
„Не бъди такава кучка“, каза си Таня.
След половин час празни приказки, тя стана да си върви.
Нямаше нищо свръхестествено във връзката на близнаците, но се познаваха толкова добре, че обикновено всеки можеше да се досети какво мисли другият. Димка разбираше, че Таня не е дошла да обсъжда бременността на Нина. И той стана.
— Трябва да изхвърля боклука. Таня, би ли ми помогнала?
Слязоха с асансьора, всеки понесъл по една кофа. Когато излязоха навън, зад сградата, където нямаше никой, Димка попита:
— Какво има?
— Присъдата на Василий Енков изтече, а той не се е върнал в Москва.
Лицето на Димка стана строго. Таня знаеше, че той я обича, но не е съгласен с политическите й възгледи.
— Енков направи всичко по силите си да отслаби правителството, за което работя. Защо да ме е грижа какво става с него?
— Защото също като теб той вярва в свободата и справедливостта.
— Този род подривна дейност само дава на твърдолинейните оправдание да се противят на реформите.
Таня знаеше, че сега защитава себе си, както и Василий.
— Ако не бяха хората като Василий, твърдолинейните щяха да казват, че всичко е наред и нямаше да съществува натиск за промяна. Как щеше например някой да разбере, че убиха Устин Бодян?
— Бодян умря от пневмония.
— Димка, това не е достойно за теб. Той умря от липса на грижи, знаеш.
— Вярно — Димка поомекна и попита по-тихо — Влюбена ли си във Василий Енков?
— Не. Харесвам го. Той е забавен, умен и смел. Но е от онези мъже, на които им трябват множество млади момичета.
— Бил е такъв. В лагера няма момичета.
— Както и да е. Той ми е приятел, а присъдата му е изтекла.
— Светът е пълен с несправедливост.
— Искам да знам какво е станало с него, а ти можеш да провериш заради мен. Ако искаш.
Димка въздъхна.
— А моята кариера? В Кремъл съчувствието към несправедливо наказаните дисиденти не се смята достойно за възхищение.
Таня се обнадежди. Димка отслабваше.
— Моля те. Това значи много за мен.
— Не мога да обещая нищо.
— Просто се постарай.
— Добре.
Таня беше обзета от благодарност и го целуна по бузата.
— Ти си добър брат. Благодаря ти.
Както за ескимосите се казва, че имат многобройни думи за снега, така и московчани имат много думи за черния пазар. Всичко извън най-необходимото трябваше да се купува „вляво“. Много такива покупки бяха направо криминални — намираш човек, който нелегално е внесъл джинси от Запада, и му плащаш огромна цена. Други бяха нито законни, нито незаконни. За да купи човек радио или килим, трябваше да се запише в списък на чакащи. Но можеше да прескочи до челото на списъка „чрез дърпане“, тоест защото има влиянието и властта да върне услугата, или „чрез приятели“ — като има роднина или приятел в положение да подправи списъка. Прескачането на реда беше толкова разпространено, че според повечето московчани никой никога не стигаше в началото на списъка с чакане.