Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
Един ден Наталия Смотрова помоли Димка да я придружи, за да купи нещо на черния пазар.
— По принцип моля Ник — каза тя. Николай беше съпругът й. — Но това е подарък за рождения му ден и искам да е изненада.
Димка знаеше малко за живота на Наталия извън Кремъл. Беше омъжена и нямаше деца. Общо взето, само това знаеше. Кремълските апаратчици бяха част от съветския елит, но Мерцедесът на Наталия и вносният й парфюм говореха за друг източник на привилегии и пари. Но и да имаше някой Николай Смотров в горните етажи на комунистическата йерархия, Димка не го беше чувал никога.
— Какво ще му подариш?
— Магнетофон. Иска Грундиг. Това е немска марка.
Само на черния пазар беше възможно съветски гражданин да си купи немски магнетофон. Димка се чудеше как Наталия може да си позволи толкова скъп подарък.
— И къде ще намериш?
— На Централния пазар има един човек, казва се Макс.
Този пазар, на „Садовая Самотеочная“, беше законна алтернатива на държавните магазини. Тук на по-високи цени се продаваха продукти от частни градини. Вместо дълги опашки и грозни витрини, тук имаше планини пъстроцветни зеленчуци — за онези, които можеха да си ги позволят. А продажбата на законната продукция прикриваше още по-изгодната нелегална търговия на много от сергиите.
Димка разбираше защо Наталия иска компания. Някои от хората, които вършеха тази работа, бяха разбойници и жените имаха основание за притеснения.
Димка се надяваше това да е единственият й мотив. Не искаше да се поддава на изкушения. Чувстваше се близък с Нина точно сега, когато времето й наближаваше. Не бяха правили секс от два месеца, което го правеше по-податлив на чара на Наталия. Но това бледнееше пред драмата на бременността. Последното, което Димка искаше, беше флирт с Наталия. Но не можеше да й откаже тази проста услуга.
Излязоха в обедната почивка. Наталия откара Димка до пазара със стария си Мерцедес. Въпреки възрастта колата беше бърза и удобна. Той се чудеше откъде ли намира резервни части.
Пътем тя го попита за Нина.
— Бебето ще се роди всеки момент — отговори Димка.
— Кажи ми, ако ти трябват неща за него. Сестрата на Ник има тригодишно дете, на което вече не му трябват шишета за мляко и тем подобни.
Димка се изненада. Бебешките шишета бяха лукс, по-голяма рядкост и от грамофоните.
— Благодаря ти. Ще ти кажа.
Паркираха и минаха през пазара до един магазин за употребявани мебели. Това беше полулегална търговия. Беше разрешено хората да продават собствените си вещи, но препродажбата беше незаконна, което правеше търговията тромава и неефективна. За Димка трудностите по налагането на такива комунистически правила показваха практическата необходимост от много капиталистически дейности, следователно — от либерализация.
Макс беше тридесетинагодишен дебелак, облечен в джинси и бяла тениска. Седеше на чамова кухненска маса, пиеше чай и пушеше. Обграден беше от евтини употребявани дивани, шкафове и кревати, повечето стари и повредени.
— Какво търсите? — тросна се той.
— Говорих с Вас миналата сряда за магнетофон Грундиг. Казахте да дойда пак след една седмица.
— Трудно се сдобива човек с магнетофон — отвърна онзи.
Димка се намеси.
— Не дрънкай, Макс — рече той със също толкова остър и пренебрежителен глас. — Имаш ли, или нямаш?
Хора като Макс смятаха простите отговори на простите въпроси за проява на слабост.
— Трябва да платите в долари.
— Съгласих се с цената — каза Наталия. — Донесох точно толкова. Не повече.
— Покажи парите.
Наталия извади пачка долари от джоба на роклята си.
Макс протегна ръка.
Димка хвана китката на Наталия, за да й попречи да даде парите без време.
— Къде е магнетофонът? — попита той.
— Йосиф! — провикна се Макс през рамо.