![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Фолко едва не подскочи. Не оставаше място за съмнения – по друма крачеше посипа колона. Те вървяха на изток. Хобитът се вгледа още по-старателно, напрягайки до болка очи, и на едно-единствено открито място той действително ги видя. Желязната змия на оркската пехота гладко се вливаше в гората, наежила се с остриета на къси пики. И не трябваше много, за да се досети, накъде отиват те в дните на великия сбор на армиите на Господаря.
Стиснал зъби, хобитът се върна при приятелите.
- Те са неукротими – тихо и тъжно промълви Амрод. – Коренът на Злото, посаден в душите им от Великия Враг, е здрав както и преди.., три века мир не са ги променили.
- Трябва да бързаме – сви вежди Торий, – Дано Гондор успее да се справи с врагове си преди те да са се обединили! Страхувам се, че докато стигнем до Минас-Тирит всички способни да носят оръжие вече ще са напуснали Мордор, няма да има с кого да се сражаваме.
- Нима в столицата нищо не подозират? – учуди се Беарнас.
- Гондорската стража е много далеч оттук – промълви Маелнор. – Може би в западните провинции на страната е спокойно.
- Както и да е – на път! – решително завърши Торин. – Само че ще трябва много да внимаваме. Нямам никакво желание да срещнем подобен отряд нейде насред път оттук до Черните порти.
- Едва ли ще ги срещнем там – поклати глава хобитът. – Те ще тръгнат оттук не по-рано от началото на войната. Мисля, че те са се насочили към някакво сборно място,
- Какъв смисъл има да си трошат краката и да си разхождат напред-назад обущата? – изпръхтя Дребосъка. – Далеч по-лесно е да се присъединят към войска, която минава покрай тях... Да не се натъкнем на цялото Олмерово войнство!
- Ти мислиш... че вече се е започнало? – със страх проговори хобитът.
Малкото джудже само мрачно сви рамене.
Вече сядайки в седлото, Фолко хвърли последен поглед на запад. Слънцето почти беше залязло, покрилите хоризонта плътни облаци изглеждаха запалени отвътре. Веригите на вътрешните планини на Черната земя скриваха мястото, където сега както и преди зееше исполинска дупка бележейки къде се е издигал сринатият до основи Барад-Дур, но затова пък на аления фон на залеза ясно се очертаваше острият конус на Съдбовния връх. Триста години огнедишащата планина дремете и нито веднъж не се съживи, кой знае дали не е дошло времето отново да се пробуди? У Фолко изникна чувството на странна увереност, че той пак ще види Ородруин, при това твърде отблизо.
В прощалните лъчи на залеза те излязоха на пътя. Древният друм, някога павиран с труда на безчислените Сауронови роби, предстана пред спътниците отдавна изоставен. Плочите се бяха разделили, напукали, в широките цепнатини между тях растеше прашната степна трева, сега вече пожълтяла и изсъхнала. На места пътя бе покрит с дебел слой пясък и ставаше ясно, че не са го ползвали от незапомнени времена. Очевидно Черните джуджета имаха свои пътеки, ако изобщо излизаха на повърхността. Хобитът си спомни чутите още от Герет разкази, че старият път покрай Стените на Мордор бил опустял заради страха от призраци и веднага му призля. Той побърза да прогони тези мисли.
Вляво от тях се издигаха върховете на Пепелявите планини. На половин левга се простираха плоските склонове, обрасли с равнинни треви, а след тях земята беше разпорена от кафяви и сиви отвесни скални стени, досущ каменни копия, издигащи се до самите облаци. Тези чукари действително напомняха ръкотворни стени, защото липсваха обичайно прострелите се на много левги предпланини и широките конуси на главните пикове... Повърхността на скалите беше начертана от безчислени пукнатини, като че ли каменната основа някога е била удряна с великански таран. Пукнатините се събираха в причудливи рисунки, по очертания напомнящи я гигантски грабливи птици, я свирепи змейове.