Драконите на сломеното слънце [bg]

Мина всекидневно изпращаше отряди от съгледвачи. Онези от тях, които стигаха най-далече, се връщаха с доклади, че около крепостта на легиона, близо до границата на Силванести, се събира огромна армия от великани. Рицарите и елфите, като вероятно последните се сражаваха под водачеството на Алхана Звезден Бриз, се бяха затворили в укреплението и се готвеха да дадат отпор на предстоящата атака. Битката още не бе започнала. Великаните очевидно чакаха нещо — подкрепления или по-благоприятни поличби.

Мина изслуша тези новини на сутринта, точно преди да заповяда началото на дневния преход. Мъжете опаковаха и се готвеха да тръгнат, мърморейки по стар обичай, но в далеч по-добро настроение заради спрелия дъжд. Драконите продължаваха да се реят някъде над тях. От време на време проблясваше размахано крило или синя люспа, но се държаха на прилично разстояние. Войните изядоха оскъдните си дажби и зачакаха сигнал за потегляне.

— Носите ми добри новини, господа — каза Мина на съгледвачите. — Но не бива да отслабваме бдителността си. На какво разстояние сме от щита, Галдар?

— Разузнавачите твърдят, че имаме поне два дни път — отговори минотавърът.

Очите с цвят на кехлибар се взираха в нещо отвъд минотавъра, отвъд армията, дърветата и реката, може би дори отвъд самото небе.

— Призовани сме, Галдар. Чувствам го. Трябва да побързаме. Трябва да се доберем до границата на Силванести още тази нощ.

Той зяпна в недоумение. Беше верен на своята водачка. Би пожертвал живота си за нея, без дори да се поколебае. Тактиката й често влизаше в разрез с общоприетото, но неизменно се оказваше ефективна. Ала съществуваха неща, които дори тя не би могла да постигне. Нито пък нейният бог.

— Невъзможно, Мина — каза безизразно минотавърът. — Мъжете и бездруго вървят по десет часа на ден. Изтощени са. Пък и колите с провизии не могат да ни следват толкова бързо. Погледни ги. — Той махна с ръка. В този момент група войници под ръководството на интенданта се мъчеха да изкарат от калта една от каруците. — Ще се забавят поне час. Това, което искаш от нас, е невъзможно, Мина.

— Нищо не е невъзможно за Единия Бог — каза тя. — Тази нощ ще лагеруваме до щита. Ще видиш. Аз… Какъв е този шум?

Някъде откъм последните редици надуваха боен рог. Призивът му не вещаеше нищо добро.

Дългата колона се бе разтегнала по пътя, който прехвърляше един хълм, завиваше, спускаше се в някаква долина и отново изкачваше друг хълм. Хората се спогледаха и заобръщаха глави назад. Онези, които се занимаваха с каруцата, също спряха работа.

На билото на хълма се появи един-единствен съгледвач. Войните побързаха да отстъпят пред лудешката му езда. Навярно повтаряше някакъв въпрос в движение, понеже мнозина протегнаха ръце и посочиха челото на колоната. Съгледвачът наведе глава, заби шпори в хълбоците на животното и препусна към тях.