Драконите на сломеното слънце [bg]

Великаните са безстрашни в сражение, а и благодарение на дебелата си окосмена кожа, са извънредно трудни за убиване. Болката само ги вбесява и подтиква към още по-големи зверства. Бандитите-великани не знаят думата „милост“ и презират думата „капитулация“, независимо дали става дума за някой от тях или за врага. Рядко взимат пленници, и то най-вече за да си осигурят вечерно забавление.

Една дисциплинирана, тежковъоръжена и добре организирана армия можеше да се изправи срещу такива великани. Лишени от водач, те лесно влизат в заложения им капан и често стават плячка на разумните стратези. А и са лоши стрелци с лък, понеже им липсва необходимото търпение да се научат да боравят с това оръжие. Вместо това си служат с огромни мечове и бойни брадви, с които насичат противниците си на парчета, или пък хвърлят копия. Силните им ръце запращат последните на огромни разстояния и със смъртоносен ефект.

След като се убедиха, че чуват яростните викове на великаните и протяжния звук от бойните им рогове, офицерите на Мина бързо започнаха да дават разпореждания. Рицарите обърнаха конете, готови да препуснат срещу връхлитащия противник. Коларите размахаха камшиците и принудиха впрегнатите коне да опънат шии и да ускорят ход.

— Изтеглете тези каруци! — ревеше гръмогласно Галдар. — Пехотинците да оформят редица през пътя с лице към реката. Капитан Самювал, стрелците да заемат позиции зад…

— Не — произнесе Мина и макар да каза думата съвсем тихо, гласът й прозвуча като тръба, която мигом накара всички да замръзнат. Над пътя легна ужасена тишина. Мъжете се обърнаха и я загледаха. — Няма да се бием срещу великаните. Ще избягаме от тях.

— Ще ни подгонят, Мина — запротестира Самювал. — Не можем да им избягаме. Трябва да останем и да се сражаваме!

— Коларите — извика Водачката, без да му обръща внимание. — Разпрегнете конете!

— Но, Мина! — присъедини се към протестите на капитана Галдар. — Не можем да оставим припасите си!

— Каруците ни бавят — отговори тя. — Така ще забавят тях.

Минотавърът се взря удивено в нея. Отначало не разбра, но сетне прозря плана й.

— Може и да се получи — каза, докато продължаваше да обмисля идеята.

— Ще се получи — поправи го тържествуващо Самювал. — Ще им подхвърлим каруците, както подхвърляш парче месо на глутница вълци. Няма да устоят на такава награда.

— Пехотинците в колона по двама. Пригответе се. Ще се наложи да тичате — извика Мина на мъжете. — Не искам никаква паника. Ще тичате, докато имате сили, а после ще тичате дори по-бързо.