Гравитационна дъга [bg]

Слотроп е гладен и жаден. Въпреки ясно доловимите осезаемо болестотворни изпарения в тунел №41, той започва да оглежда за възможност да слезе долу и може би да се вреди за обяд. Установява, че единственият начин е да се спусне по кабела окачен на лебедка горе под тавана. Един дебел редник със селска физиономия обикаля нехайно около устройството за управление и отпива от бутилка вино.

— Хващай се, брато. Хубаво щ’те повозя. В УОР644 ме научиха как да боравя с тая джаджа.

Приглаждайки мустаци така, че да си придаде, според него, небрежно самоуверен вид, Ян Скъфлинг се качва, с едното стъпало пъхнато в клупа на заплетката на кабела, а другият крак свободно висящ. Забръмчава електромотор, Слотроп пуска последното стоманено перило и се вкопчва в кабела, а под него зейва близо двайсетметров сумрак. Уф-ф-ф-ф… Кабелът се развива над тунел №41, струпани глави далеч долу, бирена пяна подскача като фенерчета сред сенките — внезапно моторът спира и Слотроп полита надолу като камък. Ма-а-а-мицата му мръсна…

— Така и не успях да си поживея! — врещи с неестествено пронизителен глас, като тийнейджър по радиото, което обикновено би го поставило в неудобно положение, обаче бетонният под лети към него и той различава ясно всяка гънка и резчица оставена от кофража, всяко тъмно кристалче от тюрингския пясък, върху който ще се размаже, и никакво тяло наоколо да поеме удара, та да се отърве той само с многократни фрактури… Остават около три метра свободно падане, когато редникът натиска спирачката. Налудничав смях отгоре зад гърба му. Опънатият докрай кабел пее в дланта му, докато накрая Слотроп отпуска хватката, пада и както е закачен за крака плавно се спуска с главата надолу сред наобиколилите бъчвата любители на забавления, които продължават да пеят, явно вече привикнали с такъв начин на пристигане: