История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Никой от тези планове обаче не е изпълнен, тъй като на 6 май, след като се стъмва, японците принуждават британците да напуснат Бутидаун, което води до изоставянето на Маундо на крайбрежието. След това поради настъпването на мусонния сезон те решават да спрат на новозаетата позиция. Накратко казано, британският опит за връщане на провинция Акяб и на летищата и с настъпление по суша и без подкрепа на въздушнодесантни части завършва с пълен провал. Японците показват умение в извършването на обходни маневри по фланговете и при придвижването в джунглата, докато британските ко-мандири обезверяват войниците си с кръвопролитни фронтални атаки и пре-стъпно незачитане на обходния подход. През май 1943 г. те се връщат на позицията, която са заемали предишната есен.
Операция „Чиндит“
Единственият лъч на надежда в тази мрачна фаза на войната идва от северния край на театъра на военни действия в Бирма от т.нар. първа операция „Чиндит“. Името избира първият и инициатор — Орд Уингейт, който използва наименованието на митичния звяр „чинди“ — полулъв-полуорел, чиито мно-гобройни статуи стоят в бирманските пагоди. За него този подобен на грифон звяр символизира нуждата от тясно взаимодействие на сухопътните с военновъздушните сили в такива операции. Фактът, че първите акции са осъ-ществени чрез преминаване на река Чиндуин, може би също е повлиял за назоваването им с това име.
През есента на 1938 г. Орд Уингейт, тогава капитан, пристигнал в отпуск от Палестина, се среща с редица влиятелни хора, на които прави същото силно впечатление както по-рано същата година на генерал Уейвъл — по онова време командващ британските войски в Палестина — и на бригаден генерал Джон Ивет, който отговаря за северния район53. Но завръщайки се в Палестина през декември, той установява, че с политическата си активност в ционистките среди е станал толкова подозрителен за британските официални кръгове, че генерал Хайнинг — приемникът на Уейвъл, — който първоначално одобрява създаването на отрядите, решава да го отстрани от контрола върху тях и го назначава на един скучен пост в своя щаб. После през май 1938 г. по молба на Хайнинг той е върнат у дома и получава незначителен пост в командването на противовъздушната отбрана.
През есента на 1940 г. обаче е измъкнат от тази глуха линия и изпратен да организира партизански действия в Етиопия срещу италианците в Източна Африка. Назначението, което е предложено от Лио Еймъри — член на прави-телството, — става възможно благодарение на бързото одобрение на Уейвъл.
След успешното завършване на тази източноафриканска кампания през май 1941 г. късметът отново изневерява на Уингейт — той изпада в депресия и при един маларичен пристъп прави опит за самоубийство. Докато се възстановява у дома го спасява една нова възможност, този път появила се от британските неуспехи в Далечния изток. Още веднъж получава предложение от Уейвъл, който след провала на лятната офанзива там през юни също е отстранен от близкоизточното командване и изпратен в Индия. В края на годината Уейвъл се оказва притиснат от още по-голяма криза, когато японците успешно нахлуват в Малая и Бирма. През февруари 1942 г., когато положението става тежко дори в Бирма, той моли да му изпратят Уингейт, за да организира там партизански операции.
След пристигането си Уингейт настоява да бъдат създадени т.нар. групи за дълбоко проникване, обучени да действат в бирманската джунгла и да нанасят удари по японските комуникации, както и срещу японските предни постове. Според него тези групи трябва да бъдат достатъчно големи, за да нанасят ефикасни удари, и същевременно достатъчно малки, за да могат да се измъкват от преследването на противника. Решено е, че подходящият размер за тях е бригадата, и за целта е реорганизирана 77-а индийска бригада. Тези „чиндити“ трябва да могат да се сражават в джунглата по-добре от японците и трябва да бъдат експерти в тази работа, като особено добре владеят поставянето на взривове и използването на радиовръзките. Те трябва също да действат съвместно с военновъздушните сили, защото ще зависят от тях за снабдаването си. За тази цел малка група на Кралските ВВС е прикрепена към всяка колона. В самата колона транспортът се осъществява от домашни животни.
Уингейт настоява за по-бързо започване на операцията както за да бъде повдигнат бойният дух на британските войски с демонстрация на техните способности да сломяват духа на противника, така и като изпитание за възмож-ностите на групите за дълбоко проникване. Уейвъл предпочита те да бъдат използвани непосредствено преди и по време на британската обща офанзива, но изпълнявайки желанието на Уингейт, решава, че си струва риска да бъде извършен по-ранен експеримент заради информацията, която може да се по-лучи чрез него.
53
Той ме посети на няколко пъти, за да разговаряме за обучението на „специалните нощни отряди“, които му беше разрешено да организира през пролетта от подбрани млади членове на „нелегалната“ еврейска сила за отбрана „Хагана“, за да се справят с арабските въоръжени банди, причиняващи много беди в Палестина. Разказа ми как прилага моите тактически идеи в такива партизански акции, и ми предаде бележките си на тази тема.
Тогава с известна гордост подчерта също, че е далечен братовчед на Т. Е. Лоурънс, въпреки че по-късно омаловажаваше заслугите му, когато сам стана известен. По молба на Уингейт писах на Уинстън Чърчил за него, за да му го представя.