Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Твърде горделиви да пълзят? — повтори Келсайър. — Глупости! По-скоро бих казал, че ние, Мъглородните, сме твърде горди, за да не се унижаваме да пълзим — с достойнство, разбира се.
Доксон се намръщи и се върна при бюрото.
— Кел, не виждам никакъв смисъл в това.
— Така е с нас, Мъглородните — засмя се Келсайър. — Какво е това?
— От брат ти — рече Доксон и кимна към разстланата на бюрото карта. — Пристигна днес следобед в кухината на строшения крак на масата, която Ортодоксалният отдел прати за ремонт на Клъбс.
— Интересно — отвърна Келсайър и се наведе над масата. — Предполагам, че е схема на Усмиряващите станции, нали?
— Именно — потвърди Бриз. — Невероятно откритие — никога не бях виждал толкова подробна и точна карта на града. Тук не само са изобразени всичките трийсет и четири станции, но освен това и районите, в които действат инквизиторите, както и местата, към които проявяват интерес различните Отдели. Не съм имал възможността да се запозная с брат ти, но трябва да кажа, че този човек е гений!
— Трудно е дори да си помислиш, че е от една кръв с Кел, нали? — попита с усмивка Доксон. Беше извадил бележник и преписваше списъка на станциите.
Келсайър изръмжа недоволно.
— Марш може да е гений, но аз съм по-красивият. Какви са тези числа?
— Места и дати за набези на инквизиторите — обясни Хам. — Виж, бандата на Вин също е отбелязана.
— И как, небеса, Марш е успял да докопа това съкровище?
— Не е той — поклати глава Доксон. — Тук има бележка. Изглежда, му я е дал архипреланът. Впечатлен е от Марш и му е осигурил картата, за да потърси нови подходящи места за станции в града. Навярно Министерството е обезпокоено от войната между Къщите и иска да прати допълнителни Усмирители, за да задържи нещата под контрол.
— Трябва да върнем картата с поправения крак — обади се Сейзед. — Когато приключим с огледа й, ще направя възможно по-бързо копие.
„И ще го запомниш, добавяйки го към записите на всички Пазители — помисли Келсайър. — Сейз, наближава денят, в който ще престанеш да запомняш и ще се заемеш да ни учиш. Надявам се хората ти да са готови“.
Наведе се над картата. Беше невероятно подробна, точно както бе казал Бриз. Марш наистина се бе изложил на огромен риск да им я прати. Може би глупав риск — но информацията, която съдържаше…
„Трябва да я върнем час по-скоро — помисли Келсайър. — Утре сутринта, ако е възможно“.
— А това какво е? — попита Вин, наведена над единия край на картата. Беше облечена с домашна рокля — също толкова красива, колкото роклите й за бал, макар и не тъй натруфена.
Келсайър се усмихна. Помнеше времето, когато Вин изглеждаше ужасно неловко в роклите, а изглежда, напоследък бе започнала да ги носи с удоволствие. Все още маниерите й не бяха като на истинска знатна дама. Беше грациозна — но това бе преднамерената грациозност на хищник, а не култивираната грация на придворна дама. И въпреки това роклите й отиваха — сигурно причината не беше само в добрия шивач.
„Ах, Мейр — помисли Келсайър. — Винаги си искала дъщеря, която да научиш да бъде едновременно дама и крадла“. Двете щяха да се харесат, всяка от тях притежаваше по нещо необичайно. Ако жена му беше жива, вероятно щеше да научи Вин как да се преструва на знатна дама по-добре от Сейзед.
„Разбира се, ако Мейр беше жива, нямаше да се занимавам с това. Не бих посмял“.
— Вижте! — възкликна Вин. — Едно от местата, отбелязани за атака от инквизиторите, е съвсем ново — с вчерашна дата.
Доксон погледна Келсайър.
„Все някога ще трябва да й кажем…“
— Това беше групата на Терън — обясни Келсайър. — Един инквизитор ги е нападнал вчера следобед.
Вин пребледня.
— Името трябва ли да ми е познато? — попита Хам.
— В групата на Терън имаше хора, които навремето се опитваха да измамят Министерството под ръководството на Кеймън — обясни Вин. — А това означава… че все още са по следите ми.
„В нощта, когато нападнахме двореца, онзи инквизитор я позна. Искаше да разбере кой е баща й. Добре, че тези безчовечни създания карат благородниците да се притесняват — иначе щяхме да се страхуваме всеки път, когато я пращаме на бал“.
— Групата на Терън — повтори Вин. — Като… предишния път ли е било?
Доксон кимна и каза:
— Да. Няма оцелели.
Вин пребледня.
„Бедното дете“ — помисли Келсайър. Но не можеше да й помогне с нищо.
— Е, добре. За какво ще използваме картата?
— На нея има бележки за защитните съоръжения на Къщите — посочи Хам. — Това може да ни е от полза.