Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— От съюза с Испания Холандия нищо няма да спечели, докато от съюза с Франция ще загуби много.
— Как така?
— Встъпвайки в съюз с Испания, холандските щати ще бъдат защитени откъм владенията на своя съюзник. Те не могат да ги завладеят. От Антверпен до Ротердам има само една крачка през Шелда и Маас. Ако искат да забият зъби в испанската баница, то вие, господарю, като зет на испанския крал можете само след два дни да се явите с кавалерията си в Брюксел. Значи те искат да ви скарат с Испания и да посеят у вас подозрелия, като ви откажат от желанието да се бъркате в техните работи.
— Нима не би било по-просто — отвърна кралят — да подпишат с мен здрав съюз, който, естествено, ще ми даде някои преимущества, но за тях ще бъде изгоден във всяко отношение.
— Не. Ако Франция случайно придобие обща граница с Холандия, ваше величество ще се окаже неудобен съсед. Младият, буен и войнствен френски крал може да нанесе чувствителни удари на Холандия, особено ако се приближи до нея.
— Прекрасно разбирам всичко това, господин Колбер, и разсъжденията ви са превъзходни. Но кажете ми, моля, какви са вашите изводи?
— Решенията на ваше величество винаги се отличават с мъдрост.
— Какво ще ми кажат тези посланици?
— Те ще кажат на ваше величество, че много желаят съюз с вас, но това ще бъде лъжа. Те ще казват на испанците, че три държави трябва да се обединят, за да попречат на процъфтяването на Англия. Това също е лъжа, защото Англия в сегашно време е естествен съюзник на ваше величество. Тя има флот, докато вие нямате. Именно Англия може да послужи като преграда за могъществото на Холандия в Индия. Накрая, Англия е монархия, с която ваше величество има родствени връзки.
— Добре, но какво бихте отговорили вие?
— Аз бих отговорил сдържано, господарю, че Холандия не е много разположена към френския крал, че холандското обществено мнение е недружелюбно към ваше величество, защото в Холандия са били сечени медали с оскърбителни надписи.
— С оскърбителни за мен надписи? — извика възбудено кралят.
— Не, господарю, думата оскърбителни не е подходяща, исках да кажа с прекалено похвални за холандците надписи.
— Е, гордостта на холандците малко ме интересува — отдъхна си кралят.
— Ваше величество хиляди пъти е прав… Обаче — на краля това е по-добре известно, отколкото на мен — за да се спечелят отстъпки, в политиката се позволяват хитри ходове. Оплаквайки се от холандците, ваше величество ще придобие в очите им голям авторитет.
— Що за медали са това? — попита Людовик. — Щом ще говоря за тях, трябва да знам всичко.
— Не зная точно, господарю… някакъв крайно неприятен девиз… това е смисълът, а думите не са важни.
— Много добре. Ще поставя ударение върху думата „медал“, а те да го разбират както искат.
— Ще го разберат! Ваше величество може също така да подхвърли няколко думи за разпространяваните памфлети.
— Никога! Памфлетите хвърлят кал повече върху техните автори, отколкото върху тези, към които са отправени. Благодаря ви, господин Колбер, можете да си вървите.
Кралят се замисли. На лицето му можеше да се прочете страшна борба между гордостта и любовта. Часовникът удари дванадесет. Точно в това време бедната Ла Валиер умираше от скръб.
Кралят въздъхна и се поздрави мислено за мъжеството, че е успял да прояви в любовта същата твърдост, както в политиката.
Глава двадесет и осма
ПОСЛАНИЦИТЕ
След като пристигна в двореца, Д артанян узна почти всичко, за което току-що разказахме. Сред дворцовите служители той имаше много приятели. Те се гордееха с това, че ги поздравява капитан на мускетарите, една толкова важна личност. Независимо от тщеславието те се гордееха и с това, че представляват интерес за храбрец като Д’Артанян.
Всяка сутрин мускетарят се осведомяваше за всичко, което не е могъл да узнае или да види предната вечер, тъй като не беше вездесъщ. От това, което беше видял сам и узнал от другите, той събираше цял куп сведения, които в случай на нужда вършеха необходимото.
Затова двете очи на Д’Артанян му служеха по-добре, отколкото стоте очи на Аргос. Политически тайни, тайни от спалните, думи, които идваха от придворните, на свой ред чути от краля — всичко знаеше Д’Артанян и всичко пазеше в огромната си и непристъпна каса, каквато представляваше неговата памет, където наред с другите бяха заключени и кралските тайни, скъпо купени и добре пазени.