Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Децата бяха предмет на разточително глезене. Можеха да се хранят и спят където и когато поискат. Рядко съблюдаваха териториалните обичаи на възрастните; цялата землянка беше тяхна. Можеха да ангажират вниманието на възрастни членове на бивака и това често бе посрещано като интересно развлечение; никой не бързаше за никъде. Накъдето и да се насочеха децата, водени от своите интереси, винаги имаха на разположение някой зрял член на групата, който да им окаже помощ или да им даде разяснения. Ако искаха да съшиват кожи, даваха им инструментите, парче кожа и конци. Ако искаха да правят каменни сечива, получаваха парчета кремък и каменни или костени чукове.
Бореха се и се търкаляха, измисляха игри, които често бяха варианти на заниманията на възрастните. Правеха си собствени малки огнища и се учеха да използват огън. Преструваха се, че ловуват, като намушкваха с копия парчета месо от хладилните хранилища и ги готвеха. Когато играта на „огнище“ стигаше до имитиране на половите сношения на техните родители, възрастните се усмихваха снизходително. Нищо от нормалния живот не бе обявено за скрито или потискано; всичко това бе необходимо обучение за превръщането на децата във възрастни. Единственото табу беше насилието, особено прекомерното и излишното.
Живеейки така задружно, те се бяха научили, че нищо не може да разруши един Бивак или народ, както насилието, особено, когато бяха принудени да живеят в затвореното пространство на землянката през дългите студени зими. Случайно или преднамерено, всеки обичай, всички нрави условности или практически действия, дори и да не бяха пряко насочени към това, целеха свеждането на насилието до минимум. Разрешеното поведение допускаше широк обхват от индивидуални различия при дейности, които по нравило не водеха до насилие или които биха могли да бъдат приемлив отдушник за силни емоции. Подпомагаше се развитието на личните умения. Насърчаваше се търпимостта; към завистта и ревността се проявяваше разбиране, но не и подкрепа. Като алтернативи активно се използваха състезанията и споровете, но те приемаха формата на строго контролирани ритуали, ограничени в определени рамки. Децата бързо научаваха основните нравила. Крещенето беше допустимо, но не и размяната на удари.
След като Айла провери големия мях за вода, тя пак се усмихна на спящите деца, които бяха стояли будни до късно предишната вечер.
— Трябва да събера сняг, преди да тръгнем. Водата ни е на привършване, а от известно време не е валял сняг. Става трудно да се намери чист сняг наоколо.
— Хайде да не губим време — каза Диджи. — В нашето огнище има вода, а също и в Незиното. Можем да стопим още като се върнем. — Тя сложи дебелите си връхни дрехи докато Айла се обличаше. — Имам мях с вода и малко храна, която ще вземем с нас, така че, ако не си гладна, можем да тръгваме.
— За яденето мога да почакам, но ми се пие горещ чай. — каза Айла.
Нетърпението на Диджи да тръгнат я увличаше. Дейностите извън землянката едва бяха започнали и на нея и беше драго да прекара известно време само с Диджи.
— Струва ми се, че при Нези има горещ чай и мисля, че не би имала нищо против да изпием по една чаша.
— Сутрин тя го прави от джоджен; само ще взема нещо да му добавя… нещо, което обичам да пия сутрин. Мисля, че трябва да взема и прашката си.
Нези настоя младите жени да си хапнат и малко гореща каша от зърно, после им даде за из път и парчета месо от печеното, което и беше останало от предишната вечер. Талут искаше да знае в каква посока тръгват, както и общото местоположение на капаните на Диджи. Когато излязоха от главния вход, денят току-що бе започнал; слънцето беше изгряло иззад върволица облаци на хоризонта и бе поело пътя си по синьото небе. Айла забеляза, че конете вече са навън. Не им се разсърди.
Диджи показа на Айла как се прави бързото усукване с ходилото, с което се обръщаше кожената примка, прикрепена към елипсовидната рамка с гъсто наплетено жилаво върбово лико, така че да се получи удобна снегоходка. След няколко упражнения Айла вече крачеше по повърхността на снега до Диджи.
От входа на пристройката Джондалар наблюдаваше как двете жени тръгват. Погледна намръщено към небето и се замисли дали да не ги последва, но се отказа. Видя няколко облака, но нищо, което да предвещава опасност. Защо винаги се тревожеше, когато Айла излезеше от землянката? Неловко му беше постоянно да се навърта около нея. Не излизаше сама навън, Диджи беше с нея и двете млади жени можеха отлично да се грижат за себе си… дори и да завалеше сняг… или нещо по-лошо. Биха го забелязали, ако тръгнеше, след тях и само щеше да им се пречка, ако искаха да останат насаме. Пусна завесата и се върна вътре, но не можеше да се отърве от чувството, че Айла може да се окаже в опасност.