Хари Потър и реликвите на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и реликвите на смъртта». Краткое содержание книги:
В този момент, гняв, силен като физическа болка, прониза Хари, и за част от секундата той гледаше надолу към каменния леген, чиято отвара сега беше прозрачна, и виждаше, че златният медальон не е на сигурно място на дъното му…
— Потър, добре ли си? — попита нечий глас и Хари се върна към действителността. Беше се вкопчил в рамото на Луна, за да се задържи на крака.
— Времето ни изтича, Волдемор се приближава, професоре. Действам по заповед на Дъмбълдор, трябва да открия това, което той искаше да открия! Но ще трябва да евакуираме учениците, докато претърсвам замъка — Волдемор иска мен, но няма да го е грижа ако избие няколко души повече или по-малко, сега вече не… — „… не и сега, след като той вече знае, че атакувам Хоркруксите му… — завърши той в тишината на главата си.“
— Действаш по заповед на Дъмбълдор? — повтори тя с изражение на неподправена изненада. След това се изправи.
— Ще защитим училището от Този-Който-Не-Бива-Да-Се-Назовава, докато ти търсиш този… този предмет.
— Можете ли да го направите?
— Да, така мисля!… — сухо каза професор МакГонагол — Ние, учителите, сме доста добри в магиите, както знаеш. Убедена съм, че ще можем да го задържим за известно време, ако всички вложим цялата си сила. Естествено, трябва да направим нещо с професор Снейп…
— Нека аз!…
— И ако „Хогуортс“ наистина ще бъде подложен на обсада от Тъмния Лорд, наистина ще е добре да евакуираме колкото се може повече невинни. Но Летежната мрежа е под наблюдение и магипортирането е невъзможно…
— Има начин — бързо я прекъсна Хари и и обясни за прохода, водещ към „Свинската глава“.
— Потър, говорим за стотици ученици…
— Зная, професоре, но ако Волдемор и смъртожадните се концентрират върху училището, няма да следят за магипортиране от „Свинската глава“…
— Имаш право! — съгласи се тя. После насочи пръчката си към двамата Кароу и от нея се появи сребърна мрежа, която ги обви, пристегна ги един към друг, а после ги издигна във въздуха, където те се заклатушкаха под синьо-златния таван като две големи, грозни морски чудовища. — Елате. Трябва да предупредим другите Глави на Домове. Вие двамата по-добре отново влезте под мантията.
Тя се отправи към вратата и вдигна пръчката си. От върха и се появиха три сребърни котки, с шарки във формата на очила около очите. Трите Патронуса се плъзнаха гладко напред, като изпълниха спиралното стълбище със сребърна светлина, а професор МакГонагол, Хари и Луна забързаха надолу.
Бързаха по коридорите и един по един Патронусите ги напускаха. Карираната мантия на професор МакГонагол забърсваше пода, а Хари и Луна бързаха след нея под мантията.
Бяха се спуснали два етажа по-долу, когато още един чифт стъпки се присъедини към техните. Хари, чийто белег все още се обаждаше, ги чу пръв. Той бръкна в портмонето на врата си за Хитроумната карта, но преди да успее да я извади, професор МакГонагол също усети, че имат компания. Тя спря, вдигна пръчката си, и каза:
— Кой е там?
— Аз съм — отговори нисък глас.
Сивиръс Снейп пристъпи иззад комплект доспехи.
Яростта се надигна в Хари, когато го видя. На фона на престъпленията на Снейп, Хари беше забравил външния му вид, беше забравил, как мазната му черна коса се спуска като завеса пред слабото му лице, как черните му очи гледат с мъртъв, студен поглед. Не носеше нощна мантия, а беше облечен в обичайната си черна мантия и също беше вдигнал пръчката си с готовност да се бие.
— Къде са двамата Кароу? — попита той.
— Вероятно там, където ти си им казал да бъдат, Сивиръс — отговори професор МакГонагол.
Снейп пристъпи по-близо и очите му се отместиха от професор МакГонагол към околното пространство, сякаш знаеше, че Хари е там. Хари също вдигна пръчката си — готов да нападне.
— Бях останал с впечатлението — каза Снейп, — че Алекто отиде да залови нарушител.
— Нима? — каза професор МакГонагол. — И какво ти създаде това впечатление?
Снейп си позволи леко потръпване на лявата ръка, там, където беше Черния знак.
— О, ама разбира се!… — отговори си сама професор МакГонагол, — вие смъртожадните си имате собствени методи на комуникация, бях забравила.
Снейп се направи, че не я е чул. Очите му все още изучаваха въздуха около нея, и я приближаваше все повече, като че не забелязваше какво прави.
— Не знаех, че е твой ред да патрулираш по коридорите, Минерва.
— Имаш нещо против ли?
— Чудя се, какво може да те е изкарало от леглото, в този час на нощта.