Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
Да, такава беше работата на ка, но това не означаваше, че трябва да му харесва.
Еди попита Тауър дали има пръстен с надпис „Екс ливерис“. Книжарят го изгледа недоумяващо, после се засмя и каза, че сигурно има предвид „Екс либрис“. Порови из една полица, взе някаква книга и показа на Еди металната плочка на корицата. Еди кимна.
— Не — каза Тауър, — но би било много подходящ подарък за човек като мен, нали? — Изгледа изпитателно Еди.
— Защо питаш?
На Еди обаче не му се обсъждаше спасението на един човек, който в момента кръстосваше тайните пътища на Америка. Бе постигнал вече своето и трябваше да се върне през неоткритата врата, преди Черната тринайсетица съвсем да побърка Роланд.
— Няма значение — отвърна, — но ако ти попадне такъв пръстен, вземи го. Има още нещо, преди да си тръгна.
— Казвай.
— Искам да ми обещаеш, че веднага щом напусна това място, и ти ще се махнеш.
Тауър отново; се намуси. Това бе може би най-противната му черта.
— Ами… честно да си призная, не съм сигурен, че ще мога. Вечерно време е най-натоварено… хората обичат да преглеждат книгите в края на работния ден… и господин Брайс ще мине да види първото издание на „Неспокоен въздух“, романа на Ървин Шоу за радиото и епохата Маккарти… трябва да видя дали нямам ангажименти и…
Продължи да дърдори в същия дух, докато Еди не го прекъсна с изключително любезен тон:
— Обичаш ли топките си, Калвин? Привързан ли си към тях, както те към теб?
Тауър, който тъкмо се чудеше на глас кой ще храни Серджо, ако той се изнесе така ненадейно, замълча и го погледна озадачено, сякаш тази дума не му беше позната. Еди се опита да му помогне:
— Топки. Ташаци. Тестиси.
— Не разбирам…
В чашата на Еди вече нямаше кафе. Той наля малко сметана и я изпи. Беше много вкусна.
— Споменах, че ако останеш, съществува опасност да изядеш голям пердах. Вероятно точно оттам ще започнат — от топките ти. Колкото до момента, когато това ще се случи, основното, от което зависи, е движението.
— Движение — измънка Тауър.
— Да — потвърди Еди и отпи нова глътка сметана, сякаш беше бренди. — Зависи от времето, за което Джак Андолини ще стигне до Бруклин и Балазар ще напълни някой микробус с биячи и ще го изпрати насам. Надявам се Джак да е бил твърде шокиран, за да се сети да телефонира. Да не си мислеше, че Балазар ще чака до утре? Че ще потърси умния съвет на доверени служители като Кевин Блейк и Чими Дрето? — Еди вдигна един след друг два пръста; под ноктите му имаше прах от друг свят. — Първо, те нямат капка ум. И, второ, той не приема съвети от никого. Чуй ме, Кал. Балазар ще реагира като всеки мафиотски деспот: ще действа мигновено. Задръстванията малко ще ги забавят, но ако си още тук в шест, най-късно шест и половина, можеш да целунеш топките си за последно сбогом. Ще ти ги клъцнат като едното нищо и ще обгорят раната с някоя запалка, като онези…
— Стига! — промълви Тауър; беше позеленял. — Ще отида на хотел във Вилидж. Има два, които подслоняват изпаднали писатели и артисти. Стаите са грозни, но не са лоши. Ще се обадя на Арон и утре сутринта заминаваме на север.
— Чудесно. Но първо кажи в кой град ще отидете. Защото трябва да поддържаме връзка.
— Как да избера? Не знам нито един град в Нова Англия на север от Уестпорт, Кънектикът!
— Можеш да избереш, когато се настаниш в хотела. Утре сутрин, преди да тръгнете, прати Арон при запустелия парцел. Нека да напише пощенския код на града върху оградата. — Изведнъж на Еди му хрумна неприятна мисъл:
— Нали имате пощенски кодове? Въведени са вече, нали? Тауър го изгледа като ненормален:
— Разбира се, че има!
— Добре. Да напише кода от страната на Четирийсет и шеста. На самия ъгъл. Ясно ли е?
— Да, но…
— Утре вероятно няма да наблюдават книжарницата, защото ще решат, че си се уплашил и си се чупил. Ако все пак я наблюдават, няма да се сетят да поставят човек при парцела. Ако изпратят някого там, ще го накарат да наблюдава Второ Авеню, а ако все пак наблюдава Четирийсет и шеста, ще очаква теб, не Дипно.
Тауър се усмихна; Еди си отдъхна и му отвърна със същото.
— Ами…, ако все пак очакват Арон?
— Накарай го да облече дрехи, които не носи обикновено. Ако ходи с дьнки, да сложи костюм. Ако предпочита костюми…