Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Кал, ако продадеш мястото на мен и приятелите ми, парцелът ще е в безопасност. Освен това ще имаш предостатъчно пари да поддържащ малката си книжарница до края на живота си. — Изведнъж му хрумна нещо. — Хей, знаеш ли зъболекарска фирма на име „Холмс дентал“? Тауър се усмихна:
— Кой не я знае? Използвам конците им за почистване на зъби. И пастата им. Веднъж опитах разтвора за промиване иа уста, но е твърде силен. Защо?
— Защото Одета Холмс е моя жена. Може да съм пълен дрипльо, но иначе съм голям сваляч.
Тауър мълчеше. Еди обузда нетърпението си и го остави да размисли. Накрая книжарят каза:
— Мислиш ме за глупак. Мислиш ме за Сайлъс Марнър или по-лошо, за Ебънизър Скрудж.
Еди не знаеше кой е Сайлъс Марнър, но разбра какво има предвид Тауър.
— Да го кажем по този начин. Дори след всичко, което стана, ти си достатъчно хитър, за да усетиш от какво имаш изгода.
— Искам да знаеш, че проблемът не е само в парите. Знам, че този парцел е скъп, всяко парче земя в Манхатън е скъпо. В склада имам сейф. В него пазя едно нещо, което е може би по-ценно от моята „Одисея“.
— Защо не е в банковия ти сейф?
— Защото трябва да е тук. Винаги е било тук. Може би чака теб или някого като теб. Навремето, младежо, семейството ми е притежавало почти целия Търтьл Бей и… я изчакай. Ще почакаш ли?
— Да — отвърна Еди.
Какъв избор имаше?
Когато Тауър излезе, Еди стана и се приближи до вратата, която само той можеше да види. Погледна през нея. Долови далечния камбанен звън. Гласът на майка му прозвуча по-ясно:
— Защо не се махнеш оттам? Само ще влошиш нещата, Еди… винаги оплескваш всичко!
„Типично за мама“ — помисли си той и извика Стрелеца.
Роланд извади куршума от едното си ухо. Движенията му бяха странно непохватни, сякаш пръстите му бяха изтръпнали, но на Еди не му беше до това.
— Добре ли си? — извика той.
— Да. А ти?
— Да, но… Роланд, можеш ли да дойдеш тук? Нужна ми е малко помощ.
Роланд се замисли и поклати глава:
— Кутията може да се затвори, докато съм там. Със сигурност ще стане така. Така вратата също ще се затвори и ще останем отвъд.
— Не можеш ли да подпреш проклетия капак с камък или с кокал?
— Не. Няма да стане. Сферата е силна.
„И е на път да те подлуди“ — помисли си Еди. Лицето на Роланд изглеждаше изпито, както от отровата на гигантските раци.
— Добре — склони Еди.
— Побързай.
— Ще се опитам.
Когато се обърна, Тауър го наблюдаваше изпитателно.
— С кого говореше?
Еди се изправи и посочи вратата:
— Виждаш ли нещо там, сай?
Калвин Тауър погледна, понечи да поклати глава, после се взря по-внимателно.
— Виждам трептене. Като горещ въздух. Кой е там? Какво има там?
— Да си представим, че няма никого. Дай да видя сега какво си донесъл.
Тауър му подаде стар пощенски плик. Отгоре пишеше: „Стефан Торен“ и „Завещание“. Отдолу внимателно бяха изрисувани древните символи, които стояха на вратата и на кутията: „Това вече е напредък“ — помисли си Еди.
— Едно време в този плик беше завещанието на прапрапрадядо ми — обясни Калвин Тауър. — Носеше датата 19 март 1846 година. Сега вътре има само едно листче, на което е написано едно име. Ако ми кажеш кое е името, младежо, ще направя каквото искаш.
„Поредната загадка“ — рече си Еди. Само че този път от правилния отговор зависеха не четири живота, а съществуването на цялата мултивселена. „Слава Богу, че е лесна.“
— Дисчейн — каза на глас. — Първото име е или Роланд, както се казва моят дин, или Стивън, което е името на баща му.
Калвин Тауър пребледня. Еди се почуди как се задържа на краката си.
— Боже Всемогъщи! — възкликна книжарят.
С треперещи пръсти извади от плика старо, пожълтяло листче; разгъна го на плота, за да могат и двамата да прочетат написаното с изящния почерк на Стефан Торен:
Роланд Дисчейн от Гилеад
наследник на Елд
СТРЕЛЕЦ
Разговаряха още петнайсетина минути и вероятно си казаха важни неща, но истинската развръзка бе дошла, когато Еди спомена името, написано от прапрапрадядото на книжаря четиринайсет години преди Гражданската война.
По време на този разговор Еди узна удивителни неща за Тауър. Изпитваше уважение към този човек (уважаваше всеки, способен да издържи повече от двайсет секунди срещу горилите на Балазар), но не го харесваше много. Книжарят му се струваше леко глуповат. Може би нарочно се правеше на такъв, а може би мозъкът му бе промит от психоаналитика му — с приказки как трябва сам да се грижи за себе си, как трябва да бъде капитан на собствения си кораб, да кове собствената си съдба и подобни. С други думи, всичко, с което да оправдае факта, че е един егоистичен негодник. Че дори е благородно. Когато Тауър му каза, че Дипно е единственият му приятел, Еди не се изненада. Изненадващо бе това, че изобщо има приятел. Този човек никога не можеше да бъде част от ка-тет и на Еди никак не му хареса, че съдбите им са толкова тясно свързани. „Довери се на ка — помисли си. — Нали това му е работата?“