Вълците от Кала
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Вълците от Кала». Краткое содержание книги:
— Да носи дънки.
— Точно така. Не е зле да сложи и черни очила, стига да не е твърде облачно. Накарай го да вземе черен флумастер. Да не се старае да пише красиво. Просто да мине, да се престори, че чете някой афиш, да надраска цифрите и да се маха. И да гледа да не оплеска всичко, за Бога!
— Как ще ни откриете, когато пристигнете в града?
Еди си спомни за магазина на Тук и разговора им с хората от града, когато бяха дали възможност на всеки да им задава въпроси.
— Отидете в местната бакалия. Разговорете се с местните. Разправяйте на всеки, че пишете книга или ще рисувате кошовете за лов на омари. Така ще ви открием.
— Добре. Хитър план. Браво, младежо.
„Това е призванието ми“ — помисли си Еди, но каза само: — Сега трябва да вървя. Твърде дълго се застоях.
— Преди да си тръгнеш, можеш да ми помогнеш за още нещо? — спря го Тауър и обясни какво иска.
Еди се ококори. Когато Тауър свърши (не му отне много време), той избухна:
— Това са пълни глупости!
Тауър кимна към вратата на магазина, където се виждаше леко трептене. То караше минувачите да изглеждат като привидения.
— Там има врата. Ти сам го каза и аз ти вярвам. Не я виждам, но забелязвам, че има нещо.
— Ти си луд! Пълна откачалка!
Еди не искаше да го обижда, но как можеше съдбата му да е толкова тясно свързана с човек, способен да поиска такова нещо?
— Може да съм, може и да не съм. — Тауър скръсти ръце на широките си, но отпуснати гърди; говореше тихо, но погледът му бе твърд. — И в двата случая това е условието ми да изпълня онова, което искаш от мен. С други думи, да се поддам на твоята лудост.
— О, Кал, за Бога! В името на Господ и Исус Човека! Аз само искам да изпълниш волята на Стефан Торен. Тауър продължи да го гледа неумолимо:
— Стефан Торен отдавна е мъртъв, а аз съм жив. Казах ти условието си. Единственият въпрос е дали…
— Да, да, ДА! — изкрещя Еди и допи бялата течност в чашата си; после надигна цялата кутия и я изпразни в гърлото си. — Добре. Хайде.
Роланд виждаше книжарницата като на забързан кадър. Искаше му се Еди да приключва вече. Въпреки куршумите в ушите си той чуваше камбанния звън, а и нищо не можеше да спре вонята: ту на нагорещен метал, ту на разложено месо ту на вкиснал кашкавал, ту на загорял лук. Очите му сълзяха и това вероятно бе една от причините да вижда размазано през вратата.
Много по-отвратителен от звъна и вонята бе начинът, по който сферата измъчваше болните му стави, прорязваше ги сякаш с парченца стъкло. Засега лявата му ръка бе прищракала само два пъти, но той не си правеше илюзии; болките щяха да се усилват, докато кутията оставаше отворена, а Тринайсетицата — непокрита. Щяха да поотслабнат, когато отново прибере сферата, но не му се вярваше съвсем да изчезнат. А това може би бе само началото.
Сякаш за потвърждение силна болка проряза дясната му бедрена става. Имаше чувството, че е пълна с разтопено олово. Започна да я разтрива, макар да знаеше, че няма смисъл.
— Роланд!
Гласът прозвуча приглушено, но определено беше на Еди. Роланд вдигна поглед и видя, че приятелят му и Тауър носят някакво шкафче, пълно с книги.
— Роланд, би ли ни помогнал?
Болката така се бе загнездила в коленете и хълбоците му, та не беше сигурен, че ще може да се изправи…, но стана, и то с лекота. Не знаеше какво е забелязал Еди, но не искаше да му дава повече поводи за тревога. Поне докато не изпълнят задачата си в Кала Брин Стърджис.
— Ние ще бутаме, а ти дърпай!
Роланд кимна и шкафчето мина през вратата. За миг се задържа наполовина в пещерата, наполовина в „Ресторант за мисълта“. После Роланд го хвана и го издърпа. То се потътри по пода на пещерата, като разместваше камъчета и кости.
След като мина, капакът на кутията започна да се затваря. Вратата също.
— Не, няма да стане — изръмжа Роланд. — Няма да се затвориш, гадино.
Пъхна двата си здрави пръста под капака на кутията. Вратата остана открехната. Толкова стигаше. Сега дори зъбите му бръмчаха.
Еди бе останал за последен кратък разговор с Тауър, но Роланд вече не се интересуваше, дори да си споделяха най-важните тайни за вселената.
— Еди! Еди, идвай бързо!
Еди грабна торбичката и прекрачи прага. В момента, в който премина през вратата, Роланд затвори кутията. След секунда вратата се затвори с леко изщракване. Звънът секна. Болката, разкъсваща ставите на Роланд, също. Облекчението бе така огромно, че той изкрещя. После затвори очи, сведе глава и остана неподвижен няколко секунди.
— Благодаря — промърмори накрая. — Благодаря, Еди.
— Няма защо. Да се махаме от тази пещера, как смяташ?