Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Де да можехме да използваме магия, за да се защитим. — прошепна Вирна, сякаш доловила мислите на Калан — Но не можем за съжаление, защото веднага ще ни усетят.
Калан кимна, почти без да я чува. Вирна просто искаше да каже нещо, колкото да не седят в тъмното притихнали и да слушат страховитите звуци на вражеската атака.
Отдавна забравила за лютия студ, с пулсиращо в ушите сърце, Калан седеше неподвижна като смъртта, втренчена в пустата нощ, опитвайки се да огледа от всички възможни страни предстоящите си действия, да прехвърли всичко в главата си, за да няма какво да я изненада и да трябва да решава в движение как да постъпи. По—добре да се подготвиш предварително, ако можеш, вместо да действаш на сляпо.
Докато седеше притихнала върху коня си, даде воля на гнева си. Гневният боец бе по—ценен от уплашения.
Подхрани гнева си с образите на всичките онези ужасни неща, които бе видяла Императорският орден да прави с хората на Средната земя. Остави споменът за всички видени трупове да премине през главата й, сякаш се бяха подредили в траурно шествие пред Майката Изповедник, за да молят за мъст. Спомни си всичките жени, които бе заварила да вият над труповете на деца, съпрузи, сестри, братя, майки и бащи. Спомни си лицата на силни мъже, изпаднали в състояние на пълна и мъчителна безпомощност пред безчувственото клане на приятели и близки. Видя мисления образ на тези мъже, жени и деца, изтезавани от ръцете на хора, на които не са сторили нищо лошо.
Императорският орден представляваше банда безскрупулни убийци. Те не познаваха милостта. И нямаше да я получат.
Спомни си и за Ричард, пленен в лапите на врага, преглътна обещанието си да избие всички, до последния швек, докато не си получи Ричард обратно.
— Време е — изрече след малко през стиснати зъби и да обръща поглед назад, попита:
— Готова ли си?
— Готова. Не забавяй ход за нищо на света, иначе самите ние ще станем жертва на изобретението си. Единственият ни шанс е да използваме максимално вятъра, за да сме сигурни, че отвява далеч от телата ни смъртоносния прах. Стигнем ли от другата страна, след като сме разпилели цялото количество, значи сме спасени. Дотогава в Ордена би трябвало да цари всеобщо объркване, ако не и тотална паника.
Калан кимна.
— Дръж се. Тръгваме.
Конят, вече превъзбуден от очакването, а вероятно и от приближаващите крясъци, скочи внезапно и едва не изтърси Вирна на земята. Тя се вкопчи с всичка сила в кръста на Калан. В същото време Калан също протегна ръка назад, за да й помогне да се задържи. Докато препускаха и Вирна възстановяваше равновесието си, кофата също се наклони, но тя успя да я закрепи. За щастие не загубиха нито прашинка.
Макар мускулестият ат да се подчиняваше на командите й и да препускаше с всички сили напред, ушите му бяха обърнати тревожно към приближаващата глъчка. Не му се нравеше да носи на гърба си двама души вместо един. Но в същото време бе добре обучен и бе участвал в достатъчно битки, за да знае какво означават приближаващите викове. Калан знаеше, че животното е подвижно и силно. А за това, което трябваше да направят, бързината бе жизненоважна.
Сърцето на Калан препускаше със скоростта на коня й, докато се врязваха все по—надълбоко в черната паст на долината. Врагът бе много по—близо, отколкото преди малко, когато Кара бе преминала пред авангарда им. Тропотът на копитата на коня й само отчасти заглушаваше бойните викове на безчетните вражески войници, нахлуващи отляво.
Ужасяващите спомени за юмруци и ботуши се втурнаха като лавина в главата й, докато слушаше шума от приближаващи в тъмното хора, жадни за кръв. Усещаше се по—уязвима от всякога. Опита се да превърне тези спомени в гняв към наглите натрапници, дошли да превземат родината й и да убиват хората й. Искаше да причини страдание на всеки един от тези войници, искаше да ги види трупове.
Не можеше да се каже точно на какво разстояние се намира врагът. Луната оставаше зад гърба й, така че тя не можеше да прецени точно и собствената си посока. Притесняваше се да не се е врязала прекалено близко и очакваше всеки момент върху нея да се изсипе лавина от подивели мъже. Въпреки страховете си искаше да бъде възможно най—близко до врага, за да изсипе ослепяващия прах право в лицата им и за да е сигурна, че е направила всичко възможно, за да подейства той максимално ефективно и да спре настъплението. Устоя на порива да насочи коня си надясно, далеч от врага.
Нощта изведнъж се взриви в студено жълто. Облаците от сиви се превърнаха в жълтооранжеви. Белият сняг стана ослепително ярък. Калан усети как дълбоко в съществото й откънтява някакъв ужасен звън.