По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Индийката се припомни, че вече е давала подобни обещания, ала от тях нямаше никаква полза за Индия.
„Иран… да, който вече ще трябва да бъде наричан Обединена ислямска република… да, естествено — помисли си Цзян, — да, тази нова ОИР ще поеме целия риск върху плещите си, макар че няма да е чудно, ако се окаже, че иранецът си е направил криво сметките.“ Китайският лидер реши да се заеме с обстоен анализ на съотношението на силите още щом се върне в Пекин.
— Очевидно по този пункт няма да се обвързвам, макар че ще се уверите сами, че съм напълно склонен… към едно неофициално обявено сътрудничество.
— Забравихте Пакистан — напомни му индийката.
— С Пакистан имаме само търговски договорености, които естествено винаги могат да бъдат коригирани — отбеляза китаецът. От Китай не се изискваше нищо — освен да се преструва и този път на неутрален, но не спрямо Япония, а относно тази нова държава, ОИР. Защото въпреки усилията на новия американски президент, рано или късно трябваше да се очаква нещо подобно. Очертаваше се твърде любопитна ситуация: Иран, тласкан от религиозни подбуди; Индия, подтиквана от алчността и гнева; а до тях Китай, безпристрастен и разсъдлив, както винаги нащрек и изпълнен с подозрения. Целта на Иран бе очевидна и след като Даряеи бе готов да заложи на карта съдбата на народа си, защо Китай да не изчака победата на исляма, прикрит под маската на закрилящия го неутралитет? Точно сега не можеше да си позволи да се обвързва с Техеран. Пък и защо да демонстрира нетърпение? Ето, индийката се оказа толкова нетърпелива, зажадняла за реванш, че пропусна да забележи нещо очевидно: ако Даряеи успее в рискованото си начинание, Пакистан може да сключи договор за ненападение с новопоявилата се Обединена ислямска република, а може дори и да се присъедини към нея. Тогава Индия ще бъде изолирана и уязвима.
Уверена, че рано или късно Пакистан ще бъде сразен, министър-председателката на Индия кимна признателно и до края на срещата не отрони нито дума.
Макар да мечтаеше да се върне към клиничната медицина, Пиер Александър продължаваше да не я харесва, особено когато ставаше дума за опити за лечение на неизлечимо болни. Не можеше да забрави миналото си като офицер и често си повтаряше, че това му напомня отчаяната отбрана на Батаан — правеше всичко възможно, на което бе способен, но знаеше, че никога няма да дочака облекчението. В момента имаше трима пациенти с диагноза СПИН — и тримата хомосексуалисти, и тримата под четирийсетте, и на никой от тях не му оставаше повече от една година живот.
Едно от уменията, които е длъжен да усвои всеки лекар, е да се научи да забравя за днешния ден. Нали тримата пациенти ще бъдат в отделението, нали никой от тях няма да се нуждае от спешна помощ тази нощ? Да се опита поне за малко да забрави проблемите — нима това бе проява на безразличие? Той беше професионалист и ако искаше да ги спаси — ако въобще беше възможно, — бе длъжен да се съсредоточи върху микробиологичните изследвания.
— От Атланта ви търси Лоренц — каза секретарката.
— Гъс, ти ли си?
— Как върви риболовът, полковник?
— Не съм ходил. Нямам време. Ралф ме притиска да довърша изследванията.
— Разбрах, че си ме търсил. Какво има?
— Ралф ми каза, че имаш нова идея относно вируса „Ебола“, изолиран при епидемията в Заир. Вярно ли е?
— Щях да изпробвам нещо ново, но ми задигнаха маймуните — унило каза Лоренц. — До два-три дни щяла да пристигне нова партида. Имам и друг проблем. Позитивна проба от Заир, щам „Мейинга“. Обаче изгубихме пациента.
— Какво?
— Удавил се в океана при самолетна катастрофа. Очевидно са летели към Париж, за да го отведат при Русо. Нямаме други случаи, Алекс.
— Добре, че не е някъде на свобода — сърдито промърмори Александър.
— А ти за какво си ме търсил?
— За един проблем с алгебричните полиноми. Когато си изясниш структурата на вируса, ще трябва се заемеш с математическия анализ.
— И на мен ми хрумна подобна идея, дори й отделих няколко дни. Всъщност тъкмо сега замислям нов експеримент за определяне честота на възпроизвеждане…
— Да, Гъс, тъкмо това ни е нужно — математическият модел на процеса на взаимодействие. Поговорих с една от колежките тук… между впрочем бива си я. Та тя ми подхвърли едно интересно хрумване. Ако можем да дефинираме количеството на аминокиселините, а според мен ще успеем, тогава ще узнаем нещо от изследванията на реакциите между тях и коригираните ДНК-спирали.