Пробуждането на демона

— Одрахте ли го?

— Няма кожух! — отвърна Крик.

— Няма какво да му се дере! — добави и Катерицата.

— Какво? — извика Полсън и като вдигна ботушите си, започна да се обува. — Само не ми казвайте, че сте хванали човек!

— Не е човек — поклати глава Катерицата.

— Един проклет гоблин! — избухна Крик.

Лицето на Полсън помрачня.

— Гоблин? — тихо повтори той.

Двамата мъже кимнаха нетърпеливо.

— Само един?

Пак същото кимване.

— Ах, глупаци такива! — скара им се Полсън. — Не знаете ли, че няма такова нещо „само един гоблин“!

— Да си вървим у дома! — примоли се Катерицата.

Полсън се огледа наоколо и поклати глава. Крик и Катерицата бяха сравнително нови тук (дошли бяха едва преди три години), той обаче се подвизаваше из Дивите земи, откакто се помнеше, а по времето на гоблиновото нападение над Дъндалис живееше край Тревясал лъг.

— Трябва да разберем колко са — заяви той. — И накъде са се запътили.

— Че защо трябва да ни е грижа за онез’ от Дъндалис? — уплашено попита Крик. — Все едно тях ги е грижа за нас!

— Точно така, точно така! — усърдно закима Катерицата.

— Трябва да го направим по-скоро заради себе си, отколкото заради тях — обясни Полсън. — Ако наблизо има гоблинова войска, би било разумно да идем на юг за известно време.

— Че защо тогаз’ не тръгнем още сега? — настоя Крик.

— Млъквай и дръж меча си готов! — нареди му Полсън. — Гоблините не са толкоз’ страшни… ама съберат ли се повечко, тогаз’ става опасно. А и приятелчетата им — мрачно добави едрият мъжага. — Най-вече от тях трябва да се боим. Защото, от мен да го знаете, гоблините често се съюзяват с великани.

При тези думи двамата му другари се разтрепериха като листа.

— Значи просто трябва да ги забележим, преди те да са ни видели — продължи главатарят им. — Пък знаеш ли, някой може и да дава награда за ушите им.

Възможността да припечелят нещичко като че ли поуспокои Крик и Катерицата и не след дълго тримата вече бяха при капана.

Без да се церемони много-много, Полсън свали мъртвия гоблин и му отряза ушите — доказателство, че го е убил. Не пропусна да забележи, че злото същество е въоръжено доста добре, обърна внимание и на черния знак (странно, подобно на прилеп създание) върху кожената му жилетка. Това обаче не го впечатли особено — бездруго дрехата най-вероятно беше крадена.

— Не ще да е бил тук повече от няколко часа — заяви той, след като огледа тялото. — Ако е пътувал с други, значи те са някъде наблизо.

Да проследят дирите на гнусното същество през горичката не беше особено трудно, ала веднъж излезли на открито те се губеха — вятърът отдавна ги беше заличил. Все пак, съдейки по посоката, от която гоблинът беше навлязъл между дърветата, тримата трапери можеха да предположат откъде е дошъл и не след дълго вече крачеха уверено.

Пръв на следа се натъкна Катерицата — три чифта стъпки, един от които се отклоняваше и поемаше по пътя, по който бяха дошли, а другите два продължаваха напред.