Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
За Пони това беше краят на мрака, в чийто плен бе живяла досега. Тук, в горичката, тя най-сетне строши оковите на миналото и замести ужасяващите спомени, преследвали я толкова време, с образи на топлота и любов, образи на прекрасните мигове, които двамата с Елбраян бяха споделили като деца — онзи път, когато той я бе дръпнал за косата, а тя го бе проснала на земята, закачките на другарчетата им и начина, по който той им се беше противопоставил, без нито за миг да се отрече от чувствата си към нея; дългите им разговори и разходките по северното възвишение; утрото, когато заедно съзерцаваха великолепието на Ореола; мига, когато се целунаха за първи път. Ала сега този спомен не свършваше рязко, прекъснат от писъци и мрак, а продължаваше към нещо много по-възвишено и чисто. Свързваше ги толкова много — общ живот и общи спомени, изгубената им и наново преоткрита любов и макар да не се бяха виждали години наред, те знаеха всичко един за друг.
Лежаха един до друг дълго след това, сгушени в топлия плащ, без да говорят, с погледи, вперени в тихо припукващия огън. Елбраян стана веднъж, за да сложи още дърва и Пони не можа да сдържи веселия си смях, докато го гледаше как подскача по студената земя, гол и треперещ, а когато се върна при нея, се загърна още по-плътно с наметалото, отказвайки да го пусне при себе си.
Усмивката обаче издаваше истинските й чувства и Елбраян, подтикван от топлотата в погледа й, започна да я гъделичка, двамата се сборичкаха, докато не се озоваха притиснати един в друг и светът отново се завъртя около младата жена.
Необуздан, неконтролируем, ужасяващо силен.
Малко по-късно Елбраян се надвеси над нея, впил поглед в дълбоките й очи, искрящи на светлината на огъня.
— О, Пони! — прошепна той. — Колко пуст беше животът ми до този миг, толкова безсмислен, че дори не смеех да мисля за празнината, която зееше в него. Едва сега, когато си тук, разбирам колко безцелно съществуване съм водил.
— Не! — възпротиви се Пони. — Животът ти никога не е бил безсмислен!
Елбраян поклати глава:
— Ти ми върна цветовете на света! — прошепна той и като затвори очи, нежно я целуна.
Нощта бързо напредваше, вятърът свиреше между дърветата, а малкото птички, осмеляващи се да прекарат лютата зима толкова далече на север, тихичко чуруликаха от време на време. Нейде в далечината протяжно зави вълк, после още един, от друга част на гората. За Елбраян песента на нощната гора беше по-сладка дори от онази, която изпълваше долината на елфите и, приспиван от нея, той бързо се унесе.
Пони обаче остана будна. Лежа така през цялата нощ, долепена до него, част от него. Мислеше си за Конър и за първата си брачна нощ, за черните спомени, погълнали я тогава, и инстинктивно потърка ръката, с която преди беше бръкнала в огъня.
Едва сега всичко си дойде на мястото; за първи път съвсем ясно видя труповете и изпепелените къщи; за първи път писъците на умиращите хора отекнаха в ушите й така, както ги беше чула тогава; Олван издъхна пред очите й, смазан в лапите на огромния великан, а тя самата отново пропълзя в мрачната, тясна дупка под горящата сграда.
Само че този път това бяха просто спомени, а не ужасяващи призраци. Сега, когато Елбраян беше до нея, тя бе достатъчно силна, за да се изправи срещу тях и да ги приеме.
По бузите й се стичаха сълзи, сдържаните с години сълзи, с които младата жена оплакваше гибелта на Дъндалис. А когато те пресъхнаха, когато моментната слабост отмина, тя още по-здраво прегърна Елбраян и се усмихна, истински свободна за първи път от онзи ден под боровете, когато го бе целунала за първи път.
Глава 37
Дневен улов
— Проклет да съм! — изцвърча дребният мъж и отскочи колкото се може по-надалеч от примката и грозното човекоподобно същество, уловено в нея. — Проклет да съм! Крик! Крик!
Много скоро осъзна, че с виковете си само ще привлече още от гнусните създания (в случай, че още се навъртаха наоколо), затова затисна уста и се втурна през поляната, вадейки една от камите си, докато тичаше. Така и не намери къде да се скрие обаче — макар да бе висока, тревата бе прекалено рядка и само някое и друго стъбло се подаваше над тънката снежна покривка.
За щастие, след няколко секунди се показа висок, плешив мъж с гол меч в ръка.
— Катерицо? — тихо повика той. — Тук ли си?
Мъжът, когото наричаха Катерицата, скочи на крака и се затича към приятеля си, като в бързината и ужаса на няколко пъти се препъна и падна.