Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
Меден цветец, по-голямата сестра на Светкавичен облак, отново се бе върнала!
Нещастието се приближаваше с едри крачки. Как изглеждаше девойката! Косите й не бяха вчесани, бузите й бяха хлътнали и тя гледаше към земята. Срамуваше се. Нека! Светкавичен облак се ядоса, задето сестрата на вожда посрещна любезно сестра й. Уинона дори донесе месо на завърналата се.
Без да вдига поглед, Меден цветец изяде парчето месо. Междувременно около нея и Светкавичен облак жените се бяха събрали в кръг. Отсреща при вожда Токай-ихто стояха и докладваха Бобъра и Шеф дьо Лу.
— Откъде идваш такава? — заразпитва Светкавичен облак сестра си.
— О, отдалеч — отвърна Меден цветец някак си притихнала което не й се бе случвало по-рано. — Беше страшно и ще стане още по-страшно — продължи да говори тя към жените. — Тя ни гонеше денем и нощем през горите, нашата майка Пъстрата крава, както кукумявка чинките, и така стигнахме при косматите мъже. Вие не можете да си представите какви косми им растат около устите! — Меден цветец посочи с двете си ръце от устата до коленете и жените се ужасиха. — Те нямаха нито жени, нито дъщери и ние трябваше да им работим.
Говореха на много висок глас думи, които ние не разбирахме, и все се смееха.
— Тогава вие значи не сте могли да им разкажете нищо — рече облекчено Монгшонгша, която също се бе присъединила към групата.
— А, не, разговаряхме помежду си с ръце. Пъстрата крава им разказа страшни неща. Разказа им, че Токай-ихто жадувал за мъст и че искал да избие всички уачичун и да ги скалпира, и да ги мъчи, и да изгори колибите им, и да им ограби добитъка, и да отвлече жените им в своята шатра, и да избие всичките им деца…
— Лъжкиня и предателка! — Уинона също не можа да прикрие повече възбудата си с външно спокойствие. — Значи сега милаханска ще тръгнат подир нас да ни гонят!
— Те вече тръгнаха. Идват от всички страни, защото те притежават някакво тайнство, с което могат да говорят надалеко. Отново е като на война.
Жените се спогледаха. Като на война! Меден цветец прикри лицето си с ръце.
— Ние никога няма да можем да преминем водите на Мини-Соус!
— Вие сте виновни за това, вие! — изкрещя Светкавичен облак извън себе си. — Но аз никога вече няма да се върна в резервата!
Уинона погледна доверчиво към своята повереница и свали ръцете от лицето на плачещата девойка Меден цветец.
— А ти защо се върна пак при нас? — попита я тя. Меден цветец преглътна и избърса сълзите си.
— Там имаше един космат — рече тя, — който искаше да ме направи своя жена; тогава аз избягах вечерта. Чапа ме намери в гората; бях ужасно гладна. Мислех, че ще ме убие, но той ме взе със себе си и каза, че мога да остана тук. — Последното Меден цветец произнесе едва чуто. Страхуваше се от враждебността на жените и усещаше изпълнения с презрение поглед на по-малката си сестра.
— А откъде взехте конете, които яздехте? — наруши Монгшонгша установилата се тишина.
— Шеф дьо Лу ги отне от белите мъже, които искат да вземат златото от скалите на планината. Той каза, че ние имаме нужда от животните.
— Съвсем сте им взели силите, веднага се вижда — настоя по-нататък Монгшонгша. — Враговете вече наблизо ли са?
Меден цветец кимна.
— Да, тези, които идват откъм Ниобрара и откъм резервата на изток от Черните хълмове, вече са съвсем наблизо. Навярно на един ден езда оттук, така каза Чапа. Ние блъскахме нашите мустанги с петите си в хълбоците и яздихме много бързо, за да можем да ви предупредим. Враговете имат добри коне и не карат със себе си жени и шатри!
— Много ли са?
— Петдесет души — намеси се Бобъра, — тридесет дълги ножове и двадесет души от полицията на агенцията.
Светкавичен облак си пое дълбоко въздух и напусна групата на жените и девойките. Погледна нататък към вожда и неговите бойци, които седяха и се съвещаваха, и видя, че съвещанието им сигурно вече бе привършило, защото мъжете наставаха от местата си и вестителят тръгна да обикаля и Светкавичен облак чу какво съобщи той. Жените и децата трябваше веднага да продължат пътя си под закрилата на Токай-ихто и неговите мъже. Само седмина бойци щяха да останат тук заедно с Четансапа, за да отнемат конете на преследвачите.
Преселническият керван се образува начаса отново и пое пътя си.
А през това време Четансапа и неколцината му другари, които изпратиха с поглед заминаващия керван, се извърнаха и влязоха в една малка горичка.
— Търся си добро скривалище — рече Четансапа на делавара. — Смятам да се скрия тук и да изчакам преследвачите. Те ще се натъкнат най-напред тук на нашите следи и ще спрат.