Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Сега всички се биеха и силата на по-слабите щеше да се добави към тази на победителите, докато те изяждаха жертвите си. Всеки демон без ранг беше лесна плячка за другите, освен ако лордът или капитанът не изискваха ред и подчинение. Просто такъв беше животът на расата им и всеки паднал се смяташе за недостоен дори и за спомен. Малкият демон разсъждаваше, че трябва да има и по-добър начин за трупане на сила от откритото предизвикателство и яростната атака. Но не можеше да измисли нещо друго.
Хвърли още един поглед към някога царствената и богата зала, предназначена за удоволствия, погледна пак стъкленицата в ръцете си и притвори очи. Изхранването можеше да се затрудни, а заедно с това и растежът му, но по време на войната бе научил, че физическият ръст, макар и впечатляващ, не е толкова важен, колкото познанието. Съдържанието на стъкленицата беше богато със знания и малкият демон искаше да ги получи. Той долепи стъкленицата до челото си и мислено проникна в душата, предизвика още по-силно трептене и енергията се вля в тялото му. Зашеметяващо силно като дрогата за всеки смъртен, усещането беше между най-славните, познати в демонския свят. Младото създание почувства нещо ново: удоволствието. Скоро щеше да бъде по-умен, да знае повече и да използва нещо по-силно от животинската хитрост и ловкост, за да спечели ранг и положение.
А когато лордовете на демоните откриеха как да отворят отново портала, запечатан след бягството на сааурците, воинството на Петия кръг щеше да се премести и да има богатата възможност да се храни с оцелелите от Сааур и с другите разумни, носещи душа създания, които населяваха света на Мидкемия.
1.
Завръщане
Корабът влезе в пристанището.
Черен и страховит, той напредваше бавно като притаен ловец, уловил дирята на жертвата си. Издутите величествено платна на трите високи мачти насочваха военния кораб към пристана на големия град. Другите платноходи му правеха път. Макар че приличаше на голям пиратски кораб от далечните Острови на залеза, на предната мачта се вееше кралският флаг и всеки, който го зърнеше, разбираше, че братът на краля се завръща у дома.
Високо на мачтата един млад мъж работеше бързо и ловко, като обираше горното платно. Ру спря за момент да завърже и последната част към реята и погледна към Крондор.
Градът на принца се простираше край доковете, изкачваше се по хълмовете на юг и продължаваше на север, докъдето поглед стига. От приближаващия се кораб се разкриваше впечатляващ изглед. Младият човек — щеше да навърши осемнайсет на идущия Средлетен празник — мислеше за многобройните случки през изминалата година и най-вече за това, че не се бе надявал да види града отново. Но беше тук и привършваше вахтата си на високата мачта на „Фрийпорт Рейнджър“ — кораб под командуването на адмирал Николас, брат на краля на Островното кралство и чичо на принца на Крондор.
Крондор беше вторият по значение град в кралството, столица на Западните владения и седалище на принца на Крондор, наследника на трона на Островното кралство. Ру гледаше множеството малки постройки, плъзнали по хълмовете около пристанището, над които изпъкваше дворецът на принца, издигнат върху стръмен хълм точно над водите на залива. Величествената постройка се открояваше на фона на грубите сгради около пристана — складове, магазинчета, дърводелски и въжарски работилници и моряшки кръчми. Дворцовият комплекс над бедния квартал придаваше на панорамата величествен вид.
Ру наистина се радваше да види отново Крондор, защото сега беше свободен човек. Погледна за последен път към мачтата, увери се, че платното е здраво прикрепено към реите, и бързо се спусна по въжената стълба с уверени движения, придобити по време на близо двегодишното прекосяване на враждебни морета.
Струваше му се странно, че тук е пролет — за него това бе трета подред пролет без зима. Обърнатите с главата надолу сезони в земите от другия край на света бяха дали на Ру и на неговия приятел Ерик тази възможност и сега те намираха това за доста забавно и същевременно малко смущаващо.
Спусна се още по-надолу, до началото на въжената стълба на бизанмачтата. Ру не обичаше особено работата нависоко, но понеже беше един от най-дребните и ловки в екипажа, често му нареждаха да се качва горе да смъква или изпъва платната на бомбрамстенгите и на брамселите. Той сръчно се спусна по въжената стълба и леко скочи на палубата.