Спомен за светлина

Сеанчанците обичайно казваха за императрицата „дано да живее вечно”. За някои това бе ласкателство или просто ритуален израз на вярност. Фортюона винаги го беше приемала за нещо повече. Фразата въплъщаваше силата на империята. Една императрица трябваше да е ловка, силна и умела, ако искаше да оцелее. Само най-пригодните заслужаваха да седят на Кристалния трон. Ако някой от родствениците й или член на Висшата кръв като Галган успееше да я убие, то смъртта й служеше на империята - защото явно е била твърде слаба да я предвожда.

Дано да живее вечно. Дано се окаже достатъчно силна да живее вечно. Дано е достатъчно силна, за да води към победа. _Щеше_ да наложи ред на този свят. Това бе целта й.

Матрим закрачи пред строената армия и мина на десет крачки от трона на Фортюона. Носеше имперската униформа на висш пълководец, макар и не добре. Непрекъснато закачаше дрехите си в разни неща. Одеждите на висш пълководец трябваше да придават на носещия ги авторитет, да подсилят изяществото му, докато тъканта се дипли в отговор на внимателните му движения. На Матрим бяха все едно да увиеш кон за надбягване в коприна и да очакваш да бяга. Имаше някакво изящество, но не беше дворцово.

След него се точеха по-низши командири. Матрим объркваше Кръвта. Това беше добре, тъй като ги изкарваше от равновесие. Но той също така символизираше безредие с произволното си поведение и непрекъснатото уязвяване на авторитета. Фортюона символизираше ред, а беше омъжена за _самия хаос_. Какво беше мислила?

- А Морският народ, ваше височество? - попита генерал Юлан, спрял до Матрим пред Фортюона.

- Стига си ме притеснявал с проклетия Морски народ - сопна се Матрим. - Ако още веднъж кажеш думите „Морски народ”, ще те обеся за ноктите на краката на един от ония ракени, на които хвърчите, и ще те пратя в Шара.

Юлан изглеждаше объркан.

- Ваше височество, аз…

Млъкна, когато Мат изрева:

- Савара, водим с пики, не с конница, идиотко тъпа! Не ме _интересува_ дали конницата си мисли, че може да свърши по-добра работа. Конницата винаги мисли така! Да не си някоя проклета тайренска висша лейди? Е, ще те удостоя с титлата, ако продължаваш с това!

И закрачи вбесен към Савара, която бе яхнала коня си и бе скръстила ръце; на тъмното й лице бе изписана неприязън. Юлан изглеждаше напълно объркан.

- Как се обесва човек за ноктите на краката? - попита той толкова тихо, че Фортюона едва го чу. - Не мисля, че е възможно. Ноктите ще се счупят. - И тръгна след Матрим, като клатеше глава.

Селусия отстрани каза с пръсти: „Внимавай. Галган се приближава.”

Фортюона се стегна, щом Капитан-генерал Галган спря коня си пред нея. Носеше черна броня вместо униформа като на Мат, но я носеше добре. Властен и внушителен, той беше най-големият й съперник и най-силният й ресурс. Всеки мъж в неговото положение щеше да е съперник, разбира се. Такъв беше редът на нещата - правилният ред.

Матрим никога нямаше да е съперник. Все още не знаеше какво да мисли за това. Частица от нея - малка, но не и без сила - смяташе, че трябваше да го премахне по същата тази причина. Не беше ли Принцът на Гарваните изпитание за императрицата, което да я държи силна, представлявайки постоянна заплаха? Ша-рабат шайкен най батаин пиаст - Една жена е най-находчива с нож на гърлото. Мъдрост, изречена от прапрапрабаба й.