Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Толкова много неща за вършене. Щяха да ѝ трябват средства. Далинар Колин бе най-голямата ѝ надежда за това.
— Но ще ме приеме ли той? — прошепна тя.
— Ммм? — обади се Шарка от задната седалка.
— Ще ми е необходим като покровител. Ако източниците на Тин знаят, че Ясна е мъртва, то тогава вероятно и Далинар го знае. Как ще се отнесе той към неочакваната ми поява? Дали ще вземе книгите на Ясна, ще ме потупа по рамото и ще ме отпрати обратно в Я Кевед? Домът Колин няма нужда от нископоставен веден като мен. А и аз… аз просто приказвам твърде високо, нали?
— Ммм — отвърна Шарка. Звучеше унесено, при все че тя не знаеше дали духчетата могат да се уморяват.
Притеснението ѝ нарасна с приближаването на тяхното шествие към военните лагери. Тин яростно настояваше Шалан да не търси покровителството на Далинар, понеже то ще я направи зависима от него. Шалан я бе убила, но продължаваше да зачита мнението ѝ. Имаше ли стойност казаното от нея за Далинар?
По прозорчето на паланкина ѝ се почука.
— Паршите ще трябва да Ви оставят за малко — обясни Вата. — Трябва да поразпитаме и да видим къде е Върховният принц.
— Чудесно.
Тя чакаше нетърпеливо. Трябва да са изпратили собственика на паланкина — Вата беше притеснен колкото нея от мисълта да прати някого от хората си самичък във военните лагери. Най-накрая дочу приглушения разговор навън и Вата се върна — ботушите му стържеха по камъните. Тя дръпна завеската и вдигна поглед към него.
— Далинар Колин е с краля — обясни Вата. — Всичките Върховни принцове са там.
Изглеждаше обезпокоен, когато се обърна към становете.
— Нещо се носи по вятъра, Сиятелна.
Той примижа.
— Твърде много караули. Много войници са навън. Собственикът на паланкина не иска да каже, но както гледам, нещо е станало напоследък. Нещо смъртоносно.
— Тогава заведи ме при краля — рече Шалан.
Вата вдигна вежда към нея. Кралят на Алеткар бе най-могъщият човек на света.
— Няма да го убивате, нали? — тихо попита Вата и се наведе.
— Какво?
— Струва ми се, че това е една от причините жена да притежава… знаете какво.
Той избягваше погледа ѝ.
— Доближавате го, призовавате нещото, после го забивате в гърдите му, преди някой да е разбрал какво става.
— Няма да убивам вашия крал — развеселено отвърна тя.
— Все ми е едно, ако го направите — тихо продължи Вата. — Почти се надявам да го сторите. Този е дете, което носи дрехите на баща си. Всичко върви на зле за Алеткар, откакто зае престола. Извършите ли го обаче, на моите хора ще им бъде трудно да се измъкнат. Наистина ще им бъде трудно.
— Аз ще удържа обещанието си.
Той кимна, а тя отново пусна завеските на прозорчето на паланкина. Отче на Бурите. Дай на някоя жена Острие, нека тя да го доближи… Някой беше ли го опитвал? Трябва да са опитвали, макар от мисълта за това да ѝ се повдигна.
Паланкинът свърна на север. Минаването през военните лагери отне дълго време — бяха грамадни. Най-накрая тя се подаде и отдясно видя висок хълм със сграда, изваяна от и върху скалата на върха. Дворец?
Ами ако убедеше Сиятелния господар Далинар да я вземе и да ѝ повери проучванията на Ясна? Каква щеше да бъде в дома на Далинар? Избутван настрана и пренебрегван младши писар? Така бе прекарала повечето от живота си. Изведнъж се усети твърдо решена да не допусне това да стане отново. Имаше нужда от свободата и от средствата, за да проучи Уритиру и убийството на Ясна. Шалан нямаше да приеме нищо друго. Не можеше да приеме нищо друго.
Ами направи го тогава, рече си тя.
Де да беше толкова лесно, колкото да го пожелаеш. Докато паланкинът се движеше по неравния път нагоре към двореца, новата ѝ чанта — от вещите на Тин — се поклащаше и я удряше по крака. Шалан я взе, разлисти страниците отвътре и намери намачканата рисунка на Блут, както си го беше представила. Герой, а не роботърговец.
— Мммм… — обади се Шарка от седалката до нея.
— Тази рисунка е лъжа — обясни Шалан.
— Да.
— И едновременно с това не е. Накрая той стана това. В някаква малка степен.
— Да.
— Тъй че кое е лъжа и кое е истина?
Шарка тихичко си мърмореше, като доволен брадвохрът пред огнището. Шалан докосна хартията с пръсти и я оглади. После извади скицник и молив и се зае да рисува. В люлеещия се паланкин задачата бе трудна — това нямаше да бъде най-добрата ѝ работа. И все пак пръстите ѝ се движеха по скицата с оживление, което не бе изпитвала от седмици.