Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Но нима съм казвал някога, че имам някакви грижи? — запита мистър Мърдл.

— Да сте казали? Не! Никой не би ви обърнал внимание, ако бяхте го казали. Но вие го показвате.

— Какво показвам? Какво показвам аз? — припряно запита мистър Мърдл.

— Вече ви казах. Показвате, че непрестанно носите със себе си служебните си грижи и проекти, вместо да ги оставите в Сити или където там си им е мястото — обясни мисис Мърдл. — Или поне се преструвайте, да се преструвате ми е съвсем достатъчно; повече и не искам. Иначе, тъй както сте се вдал в ежедневните си сметки и комбинации и както го показвате на всички, приличате повече на един обикновен дърводелец.

— На дърводелец! — повтори мистър Мърдл и сякаш потисна нещо като стенание. — Не бих имал нищо против да бъда обикновен дърводелец, мисис Мърдл.

— И следователно моето оплакване е, че това не е в добрия тон на Обществото — продължи дамата, отминавайки просташката забележка — и че вие би трябвало да се поправите, мистър Мърдл. Ако не вярвате на собствената ми преценка, попитайте, ако искате, дори Едмънд Спарклър. — Вратата на стаята се бе отворила и мисис Мърдл огледа главата на сина си през своя лорнет. — Едмънд, ела тук.

Мистър Спарклър, който си бе подал главата и бе надникнал в стаята, без да влезе (сякаш претърсваше къщата за оная дама без „разни ми ти фантазии“), при тези думи последва главата с тялото си и застана пред тях. За него, с няколко по-достъпни думи, приспособени към ограничената му схватливост, мисис Мърдл отново изложи случая.

Младият човек, след като опипа тревожно яката на ризата си, сякаш това беше пулсът му и той страдаше от ипохондрия, отбеляза, че „това и той го бил чул другите да го приказват“.

— Едмънд Спарклър е чул другите да го приказват — изрече мисис Мърдл с апатично тържество. — Значи, всички са го чули да се приказва! — А това само по себе си не беше безпочвена забележка, като се имаше пред вид, че сред всяко сборище от човешки същества мистър Спарклър бе последната личност, способна да си състави впечатление от нещо, което се случва в негово присъствие.

— И Едмънд Спарклър ще ви каже, предполагам — каза мисис Мърдл, размахвайки любимата си ръка към своя съпруг, — как точно е чул да го приказват.

— Не бих могъл — обясни мистър Спарклър, след като отново опипа пулса си, — не мога да си припомня много точно как стана дума за това — паметта ми е много разсеяна. Но като бяхме с брата на едно много фино девойче — и много образовано — без разни ми ти фантазии около нея — в споменатото време…