Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мисис Мърдл си беше в къщи и се бе разположила в гнездото от червено и златно, а папагалът бе кацнал на съседната пръчка и я наблюдаваше, извил към нея глава, като че ли я вземаше за друг прекрасен папагал, от по-едрите. Пред тях се появи мисис Гауън с любимото си зелено ветрило, което омекотяваше розовината на почервените й бузи.
— Мила моя душице — каза мисис Гауън и потупа ръката на своята приятелка с това ветрило, след като бяха разменени няколко общи приказки. — Вие сте моята единствена утеха. Онази история на Хенри, за която ви бях споменала, вече ще се осъществи. Кажете, какво мислите по това? Умирам да го разбера, защото вие и представлявате, а и познавате най-добре Обществото.
Мисис Мърдл огледа бюста, който Обществото бе свикнало да оглежда; и като се увери, че витрината на мистър Мърдл и на лондонските бижутери е в изправност, отговори:
— Що се отнася до брака от страна на мъжа, мила моя, Обществото изисква той да подобри състоянието си чрез брака. Обществото изисква той да спечели с брака си. Обществото изисква той да забогатее от брака си. Обществото не вижда защо иначе той ще трябва да се жени. Птицо, млъкни!
Защото папагалът, кацнал в клетката си над тях и председателствуващ разговора като някакъв съдия (а той наистина приличаше на такъв), бе прекъснал това изложение със своя крясък.
— Има случаи — каза мисис Мърдл и присви кутрето на любимата си ръка, а забележката й прозвуча още по-изискано благодарение на този изискан жест; — случаи има, когато някой мъж не е така млад, нито пък елегантен, но е богат и вече си е създал добро положение. Това е вече друго. В подобни случаи…
Мисис Мърдл присви снежните си рамене и сложи ръка върху поставката за скъпоценности, възпирайки едно леко покашляне, за да добави сякаш: „… човек потърсва нещо като това тук, моя мила.“ Тогава папагалът отново изкряска, а тя сложи лорнета си, за да го погледне, и каза:
— Птицо! Млъкни най-сетне!
— Но младите мъже — продължи мисис Мърдл, — а под млади мъже вие ме разбирате какво искам да кажа, любов моя — имам пред вид хорските синове, пред които светът лежи открит, — те трябва да заемат по-добро положение спрямо Обществото посредством своя брак, инак Обществото ще се раздразни, ако те самите се поставят в глупаво положение. Всичко това звучи наистина прекалено светски — каза мисис Мърдл, като се излегна в гнездото си и отново вдигна лорнета, — нали?
— Но то е вярно — отговори мисис Гауън с много целомъдрен вид.
— Моя мила, по това изобщо не може да се спори — отговори мисис Мърдл, — защото Обществото е непоколебимо по този въпрос и няма какво повече да се разисква. Ако се намирахме в по-първобитно състояние, ако живеехме под покрив от листа и притежавахме крави и овце и други същества вместо банкови сметки (а колко хубаво щеше да бъде това, мила моя, аз съм до известна степен пасторална по природа), тогава добре. Но ние не живеем под листата, нито пък притежаваме крави и овце и други същества. Понякога се изтощавам до крайност, опитвайки се да изтъкна тази разлика на Едмънд Спарклър.
Мисис Гауън, която хвърли поглед над зеленото си ветрило при името на този млад джентълмен, отговори както следва:
— Любов моя, вие познавате окаяното положение на страната ни — онези злополучни концесии на Джон Барнакл! — и следователно знаете причините, поради които съм бедна като църковна мишка. Безсмислено би било да крия следователно, че съществува голяма разлика между положението на вашия син и на моя. Би трябвало да допълня освен това, че Хенри притежава талант…
— Нещо, от което Едмънд решително е лишен — каза мисис Мърдл прекалено приветливо.
— … и че неговият талант, съчетан с разочарованието — продължи мисис Гауън, — го тласна към едно увлечение, което — ах, боже мой! — вие знаете, мила. И при това много различно положение на моя Хенри въпросът е какво е най-ниското стъпало на обществената класа, за която аз бих могла да дам съгласието си за брак.
Мисис Мърдл до такава степен се бе съсредоточила да оглежда китките на ръцете си (красиво оформени китки, сякаш създадени за носене на гривни), че известно време не съумя да отговори. Стресната най-сетне от настъпилото мълчание, тя скръсти ръце, с учудващо присъствие на духа погледна приятелката си право в очите и изрече въпросително:
— Да-а? И после?
— И после, мила моя — каза мисис Гауън, но не тъй любезно както преди, — бих желала да чуя какво е вашето мнение по този въпрос.