Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

Но всички дни, които трябва да дойдат, идват; и сватбеният ден трябваше да дойде, дойде и той; а с него дойдоха и всички Барнакловци, поканени на тържеството.

Там беше мистър Тайт Барнакл от Министерството на разтакането, Мюз Стрийт, Гроувнър Скуеър, със скъпата му мисис Тайт Барнакл, родена Стилтстокинг, която допринасяше дните за получаване на заплатите да изглеждат разделени един от друг с години, и трите скъпо струващи госпожици Тайт Барнакл, претоварени с достойнства и готови да бъдат омъжени с фойерверки и камбани, както бе естествено да се очаква, но които изтляваха в дома си твърде безславно. Там беше и Барнакл младши, също от Министерството на разтакането, който бе оставил пристанищните такси на държавата, за които се предполагаше, че отговаря, да отговарят сами за себе си, а безсмислено е да изтъкваме, че с това той не накърни с нищо вървежа на нещата там. Там беше и очарователният млад Барнакл, произлизащ от приветливия клон на фамилията, също така от Министерството на разтакането, който весело и приятно допринасяше за тържеството и го приемаше по присъщия си жизнерадостен начин като една от официалните прояви и такси на църковния клон на Как да не свършим работата. Там бяха и трима други млади Барнакловци от три други ведомства, непоносимо блудкави и безкрайно много нуждаещи се от посоляване, които се отнасяха към сватбата като към скучно зрелище, също тъй, както биха „съзерцавали“ Нил, древния Рим, някой моден певец или пък Ерусалим.

Но там присъствуваха и много по-важни птици от споменатите. Там беше самият лорд Десимъс Тайт Барнакл, обвит в уханието на Разтакането — излъчващ незабравимия аромат на дипломатическа куриерска чанта. Да, там беше лорд Десимъс Тайт Барнакл, издигнал се до ръководните висини върху крилете на една изпълнила го с негодувание идея, а именно, че, виждате ли: уважаеми лордове, на мене ми се казва, че един министър на тази свободна страна трябвало да слага граници на филантропията, да спъва благотворителността, да сковава обществения дух, да ограничава инициативите, да задушава независимостта и самоувереността на своя народ. А всъщност, с други думи, че на този велик държавник непрестанно би трябвало да му се напомня, че навигаторът на кораба е просто задължен да не върши нищо друго, освен да забогатява в частната търговия със земни блага, защото екипажът ще съумее, изпомпвайки неспирно водата, да задържи кораба на повърхността и без неговата помощ. Благодарение на това изключително откритие във великото изкуство Как да не се свърши една работа лорд Десимъс дълго време бе успявал да поддържа неувяхващата слава на Барнакловия род; и нека само някой от неблагоразумните членове на някоя от двете Камари да дръзнеше да Свърши тази работа, опитвайки се да прокара законопроект в този смисъл, този законопроект можеше да се смята за мъртъв и погребан още в мига, когато лорд Десимъс Тайт Барнакл се надигнеше от своето място и тържествено заявеше, извисявайки глас във величествено негодувание, докато наоколо се носеха аплодисментите на хората му от Разтакането, че му било казано, уважаеми лордове, че от него се очаквало като министър на тази свободна страна да слага граници на филантропията, да спъва благотворителността, да оковава обществения дух, да ограничава инициативите, да задушава независимостта и самоувереността на своя народ. Изнамирането на тази Възпираща машина бе всъщност откритието на политическото перпетуум-мобиле. Тя никога не се износваше, макар че неспирно се въртеше във всички министерства.