Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
За джентълмен с работа като тази, създадена просто като че ли нарочно за него, той изглеждаше твърде простоват на вид — така, сякаш в процеса на своите гигантски сделки, без да иска, си бе сменил главата с някоя по-посредствена личност. Той се представи пред двете дами, докато преминаваше унило през своя дом, без друга определена цел освен желанието да се скрие от погледа на главния лакей.
— Моля ви да ме извините — каза той, като се спря смутено. — Мислех, че тук няма друг освен папагала.
Но понеже мисис Мърдл каза:
— Можете да влезете! — а мисис Гауън заяви, че тъкмо си тръгвала и вече бе станала да се сбогува, той влезе и застана, загледан навън през един отдалечен прозорец, с ръце, кръстосани под смущаващите го маншети, стиснал двете си китки, сякаш сам на себе си бе сложил белезници. В това положение той веднага изпадна в някакъв унес, а от него го извади гласът на съпругата му, която го викаше от своята отоманка, след като вече от близо четвърт час стояха сами в голямата стая.
— Е? Да? — каза мистър Мърдл и се обърна към нея. — Какво има?
— Какво има ли? — повтори мисис Мърдл. — Има това, че доколкото усещам, вие не сте чули нито дума от моето оплакване.
— От вашето оплакване ли, мисис Мърдл? — каза мистър Мърдл. — Не знаех, че страдате от някакво оплакване. От какво се оплаквате?
— Оплаквам се от вас — отговори мисис Мърдл.
— О! О, оплаквате се от мене? — каза мистър Мърдл. — А какво е… какво съм… за какво бихте могли да се оплаквате от мене, мисис Мърдл?
Както се беше съсредоточил, унесъл и замислил, трябваше му доста време, за да скалъпи въпроса. В някакъв слаб опит да се опита да убеди самия себе си, че господарят в този дом е той, мистър Мърдл завърши думите си, като подаде показалец на папагала, а той пък изрази личното си мнение по разискваната тема, като светкавично впи човка в него.
— Вие казвахте, мисис Мърдл — каза мистър Мърдл, налапал ранения си пръст, — че сте имали някакво оплакване от мене.
— Едно оплакване, чиято основателност за сетен път ще докажа, като го повторя отново — заяви мисис Мърдл. — Със същия успех можех да го изразя и на стената. А още по-добре да бях го казала на птицата. Тя поне щеше да изкрещи.
— От мен, надявам се, не очаквате да изкрещя, мисис Мърдл, нали? — запита мистър Мърдл и си взе стол.
— Право да ви кажа, и аз не знам — възрази мисис Мърдл, — но май бих предпочела да сторите поне това, вместо да се мъдрите все такъв намусен и разстроен. Тогава човек поне би разбрал, че усещате какво става наоколо ви.
— Един мъж може да крещи и пак да не усеща нищо, мисис Мърдл — уморено отговори мистър Мърдл.
— И може да си бъде мрачен, какъвто сте вие сега, без да крещи — отвърна мисис Мърдл. — Това е напълно вярно. Ако искате да знаете защо се оплаквах от вас, то е, с две думи казано, че вие наистина не би трябвало да се появявате сред Обществото, щом не сте в състояние да се пригодите към Обществото.
Мистър Мърдл, който тъй навря ръце в остатъците от коса върху главата си, че сякаш сам се вдигна за нея, като скачаше от стола си, извика:
— Но как, да го вземат всичките дяволи, мисис Мърдл, но кой прави за Обществото повече от мен? Не виждате ли тази къща, мисис Мърдл? Не виждате ли тези мебели? Не се ли гледате в огледалото и не се ли виждате в него, мисис Мърдл? Знаете ли какво струва всичко това и за кого е създадено то? И след всичко ще ми разправяте, че не съм трябвало да се появявам сред Обществото? Аз, който изсипвам парите си върху него по този начин? Аз, аз, за когото почти би могло да се каже, че… че… съм се запретнал в една тулумбаджийска кола, пълна с пари, и обикалям наоколо, пръскайки ги за Обществото през всеки един от дните на своя живот?
— Моля, не ставайте сприхав, мистър Мърдл.
— Сприхав? — извика мистър Мърдл. — Но само като ви слушам, аз изпадам в истинско отчаяние. Та вие не знаете и половината от онова, което върша за благото на Обществото. Не знаете нищо за жертвите, които правя за него.
— Аз зная — отвърна му мисис Мърдл, — че приемате каймака на Обществото. Зная, че се движите сред най-отбраните хора в страната. А вярвам да зная (но с това не искам да се самоизтъквам, не, не), зная и кой ви поддържа във всичко това, мистър Мърдл.
— Мисис Мърдл — отговори този джентълмен и избърса своето жълто-червено лице, — зная това така добре, както го знаете и вие. Ако вие не бяхте едно украшение на Обществото и ако аз не бях благодетелят за Обществото, вие и аз никога нямаше да се съберем. Като казвам негов благодетел, имам пред вид личност, която му доставя всички видове скъпи неща за ядене и пиене, както и за съзерцаване. Но да ми разправяте, че не съм бил достоен за него след всичко, което съм сторил за него… всичко, което съм сторил за него — повтори мистър Мърдл с такова натъртване, че мисис Мърдл учудено вдигна вежди, — след всичко… след всичко!… да ми казвате, че съм нямал право да се смесвам с него след всичко това, е, това е вече една великолепна награда!