Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Кленъм, не бих желал да разпръсквам благородните ви миражи и съм готов да платя скъпо и прескъпо (стига да имах пари), за да живея в подобна розова омара. Но онова, което произвеждам в тоя мой занаят, аз го правя, за да го продавам. Всичко, което правим ние, художниците, правим го за пазара. И ако не се опитвахме да вземем за него най-високата възможна цена, не бихме го и правили. А след като е работа, тя трябва да бъде свършена; тя не се върши кой знае колко трудно. Всичко останало е измамничество. Ето на̀ — в това е ползата или пък вредата да познаваш един разочарован човек. Сега вие чухте самата истина.

Каквото и да беше чул и все едно дали то заслужаваше да бъде наречено с това име или с друго, но чутото заседна в съзнанието на Кленъм. И пусна там толкова дълбоки корени, щото той започна да се страхува, че този Хенри Гауън ще бъде за него една вечна тревога и че в такъв случай той всъщност не бе спечелил нищо, или почти нищо, отпращайки от себе си оня Никой с всичките му колебания, вълнения и противоречия. И в душата му все още се водеше познатата борба между обещанието да представя Гауън само в най-хубава светлина пред мистър Мийгълс и непрестанните му нови впечатления от самия Гауън, у когото не съзираше нищо хубаво. Трудно му беше също така да намира подкрепа и в собствената си добросъвестност срещу опасението, че нарочно го вижда по-лош, отколкото е в действителност; и непрестанно се насилваше да си припомня, че никога всъщност не е търсил съзнателно тези открития и че би ги избягнал с готовност и с голямо облекчение. Защото той нямаше да забрави онова, което бе преживял; и знаеше, че веднаж бе изпитал неприязън към Гауън единствено само защото оня се бе изпречил на пътя му.

Измъчван от тези мисли, Кленъм започна да желае сватбата вече да е станала, Гауън и младата му съпруга да са заминали и той да започне да изпълнява даденото обещание и да играе благородната роля, с която се беше нагърбил. Тази последна седмица беше всъщност един объркан период за цялото домакинство. Пред Мини и пред Гауън мистър Мийгълс показваше най-весело настроение; но Кленъм неведнаж го бе намирал сам, загледан с просълзени очи в теглилката и лопатката, и често го бе виждал да наблюдава влюбените в градината или където те не го виждаха, с някогашното помрачено лице, върху което Гауън бе паднал като тежка сянка. Докато подреждаха къщата за голямото събитие, много от малките предмети, спомени от пътешествията на бащата, майката и дъщерята, трябваше да бъдат размествани и да минават от ръка в ръка; и често пъти покрай тези неми свидетели на живота, който бяха водили заедно, дори и самата Мини се поддаваше на съжалението и сълзите. Мисис Мийгълс, най-радостната и най-щастливата майка, тичаше насам-натам, тананикаше и развеселяваше всички; но и тя, бедната душица, понякога се скриваше в килера, плачеше там, докато очите й почервенеят, а после се измъкваше, обясняваше, че била рязала лук и лютиви чушки, и отново запяваше — по-весело и отпреди. Мисис Тикит, преровила безуспешно целия наръчник на доктор Бъкан, за да търси балсам за ранената си душа, страдаше дълбоко от душевна мъка и от вълнуващите спомени за детинството на Мини. И щом биваше обхваната от тях, пращаше й тайни съобщения, че била в кухненското си облекло и че би искала да види „детето си“ в кухнята; там тя го благославяше, прегръщаше го, заливаше го със сълзи и поздравления сред дъските за рязане на зарзавати, точилките и тестените трохи, с нежността, присъща на една предана прислужница, която е наистина трогателна.