Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Имаше един сватбен гост, за чието присъствие мистър Мийгълс се интересуваше повече и повече се тревожеше, отколкото за присъствието и на най-издигнатия Барнакл, макар съвсем да не бе безразличен към честта да бъде в подобна компания. Този гост беше Кленъм. Но сред дървесата в оная лятна нощ Кленъм бе дал един обет, който бе свещен за него, и с благородното си сърце той смяташе, че го е обвързал с още много допълнителни задължения. Артър никога нямаше да се промени в своята безкористност и във верността си към нея; и като начало отговори на мистър Мийгълс с весел глас:
— Много естествено, че ще дойда.
Но съдружникът му, мистър Дойс, се изпречваше като спънка по пътя на мистър Мийгълс, защото в развълнуваните си мисли достойният джентълмен беше почти уверен, че от смесването на Дениъл с официалния барнаклизъм ще се получи комбинация с експлозивна сила, която би могла да избухне дори и на едно сватбено пиршество. Ала общественият престъпник го облекчи от притеснението му, като се появи в Туикнъм да заяви, че си позволявал със свободата на стар приятел и като израз на благоволение да помоли да не бъде поканен.
— Защото — каза той, — тъй като моята работа с тази група джентълмени се състоеше в това да изпълня един обществен дълг и едно обществено добро дело, а тяхната работа с мене се състоеше в това да ми попречат, като ми изтормозиха душата, смятам, че ще е най-добре да не трябва да ядем и да пием заедно и да се преструваме, че сме единомислещи.
Мистър Мийгълс бе твърде развеселен от странността на своя приятел и прояви към него още по-покровителствено отношение от друг път, когато му отвърна:
— Добре, добре, Дан, оставям те на твоите прищевки.
С наближаването на определения ден Кленъм се стараеше да покаже на мистър Хенри Гауън, безмълвно и добронамерено, че искрено и безкористно е готов да му отдаде приятелските си чувства, стига оня да ги приеме. От своя страна, мистър Гауън се държеше с него непринудено и с привичната си доверчивост, което всъщност не беше никаква доверчивост.
— Да ви кажа ли, Кленъм — подхвърли той един ден, докато разговаряха и се разхождаха край вилата, около седмица преди сватбата, — аз съм един разочарован човек. Но това ви е вече известно.
— Честна дума — отвърна Кленъм малко смутен, — не разбирам защо.
— Защо ли? — отговори Гауън. — Защото принадлежа към един род или една клика, или фамилия, или съм в роднински връзки, или както щете там го наречете, и този род би могъл да се погрижи за мен най-малко по петдесет различни начина, а е решил пръст дори да не помръдне. И ето ме мен — един нещастен артист.
Кленъм беше подхванал:
— Но пък, от друга страна… — когато Гауън го прекъсна:
— Да, да, знам. Имам щастието да ме обича едно красиво и очарователно момиче, което и аз обичам от цялото си сърце…
(„А колко ли може да е голямо това твое сърце?“, помисли си Кленъм. И още щом го помисли, се засрами от себе си.)
— … и да си намеря тъст, който е чудесен човек и щедър добряк. И въпреки това, други идеали бяха набивани и наливани в моята детска глава, когато още бях млад; в гимназията вече сам започнах да си ги наливам в ума, но сега останах без тях и затова ви казвам, че съм един разочарован човек.
Кленъм си помисли (и още щом си го помисли, пак се засрами от себе си), а дали тези приказки за разочарование от живота не са една хитра самозащита, едно оправдание за единственото, което внася в семейството като свое имущество, след като се е уверил, че да се осъществи на дело талантът, е нещо трудно? И дали в това се криеше нещо добро и обещаващо?
— Но надявам се, не сте горчиво разочарован, нали?
— Ах, по дяволите, не; не горчиво — засмя се Гауън. — Моите роднини не заслужават да храня голяма привързаност към тях — макар да са очарователни хорица. А освен това приятно е да им покажа, че знам да се оправям и сам и всички те могат да вървят по дяволите. И освен това също така повечето хора са разочаровани от живота по един или друг начин и това разочарование, тъй или инак, им се е отразило. Но този стар свят е мил и чудесен и аз го обичам!
— А сега вече той лежи прекрасен пред вашите нозе — каза Артър.
— Прекрасен като тази лятна река — извика другият с ентусиазъм; — и бога ми, пламтя от възхищение пред него и от нетърпение да се преборя с него. Най-хубавият от всички стари светове! А моето призвание? От всичките призвания е най-чудесното! Нали?