Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)

— Чакай! Остави сега сестрата — прекъсна го мисис Мърдл малко нетърпеливо. — Кажи какво е казал братът.

— Нито дума не продума, мадам — отговори мистър Спарклър. — Мълчи също като мене. С ченгел да му вадиш думите.

— Но някой е казал нещо — припомни му мисис Мърдл. — Не си блъскай ума сега да се сещаш кой.

— Уверявам ви, че никак не си го блъскам — успокои я мистър Спарклър.

— Но кажи ни какво каза.

Мистър Спарклър отново се справи с пулса си и положи най-големи усилия да се съсредоточи, преди да отговори:

— Приятелите разправят за Отеца… изразът не е мой… обикновено хвалят моя Отец, че бил страхотно богат и способен — същински феномен в банкерството и търговията, — но разправят, че работата му много го била затиснала. Разправят, че си носел работата на гърба — като ония евреи, дето продават дрехи и ги носят натоварени на плещите си.

— Което пък — забеляза мисис Мърдл — е същото, от което и аз се оплаквам. Едмънд, заведи ме на горния етаж.

Мистър Мърдл, когото оставиха да разсъждава как да направи така, че да се представлява по-прилично пред Обществото, погледна през всичките девет прозореца едно подир друго и му се стори, че вижда девет похабени площи. След като се позабавлява по този начин, той пак слезе долу и огледа внимателно всички килими на партера; после отново се качи горе и огледа внимателно всички килими на първия етаж; сякаш те бяха мрачни дълбини, в унисон с потиснатата му душа. Премина през всичките стаи както обикновено, като последния човек на този свят, който би трябвало да има достъп тук. Нека тя си приказва колкото си ще, че мистър Мърдл си бил у дома и приемал еди-колко си вечери през приемния сезон, но тя едва ли би могла да разгласи по-всеобхватно и безпогрешно от самия мистър Мърдл, че той всъщност никога не се чувствуваше тук у дома си.