Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
В същия миг папагалът, който бе стоял на един крак от последния си крясък насам, изведнъж изпадна в пристъп от смях, заподскача нагоре-надолу на двата си крака и затихна, като пак застана на единия си крак, и също зачака за отговора с глава, извита до краен предел.
— Въпросът, какво ще получи джентълменът от своята дама, може да звучи меркантилно — каза мисис Мърдл; — но Обществото всъщност наистина е малко меркантилно, както знаете, мила моя.
— Доколкото разбрах — обади се мисис Гауън, — предполагам, че Хенри ще се отърве от дълговете си…
— А много ли е задлъжнял? — запита мисис Мърдл през своя лорнет.
— Не кой знае колко, предполагам — отговори мисис Гауън.
— Което значи обикновеното нещо; разбирам ви; точно така — забеляза успокоително мисис Мърдл.
— И че бащата ще им отпусне рента от триста лири годишно или малко повече. Което в Италия…
— О, за Италия ли ще заминат? — запита мисис Мърдл.
— За да следва Хенри. Не бива да се чудите защо, мила моя… Това ужасно изкуство…
Наистина. Мисис Мърдл побърза да спести огорчението на своята измъчена приятелка. Тя я разбираше. Ни дума повече!
— И това — каза мисис Гауън, поклащайки окаяната си глава, — това е всичко. Това — повтори мисис Гауън, свивайки засега зеленото си ветрило и потупвайки брадичката си с него (тя беше на път да се превърне в двойна брадичка, но засега още би могла да се нарече брадичка и половина), — това е всичко! Когато старците умрат, сигурно ще получи повече; но как би могло да се получи предварително, това не знам. А колкото до това, те биха могли да доживеят и най-дълбока старост. Моя мила, те са точно от ония хора, които са напълно способни на това.
Сега вече мисис Мърдл, която познаваше своето Общество твърде добре и която знаеше какви са майките от Обществото и какви са дъщерите от Обществото, и какъв е брачният пазар на Обществото, и как се регулират цените в него, и какви спекулации и контраспекулации се извършват за богатите купувачи, и какви пазарлъци и сметкаджийство се развихрят там, си помисли в сърцевината на своя обемист бюст, че това всъщност не е лош удар. Но като знаеше какво се очаква от нея и долавяйки точната форма на преструвката, която трябваше да бъде спазена, тя нежно взе работата в свои ръце и сложи необходимата позлата върху й.
— Значи, това е всичко, така ли, мила? — каза тя, изпускайки приятелска въздишка. — Тъй! Тъй! Вината не е ваша. Няма нищо, за което да обвинявате себе си. Сега вие трябва да покажете силния си дух, с който сте известна, и да приемете нещата такива, каквито са.
— Семейството на момичето естествено положи най-енергични усилия, както казват адвокатите, за да получи и да задържи моя Хенри — каза мисис Гауън.
— Сигурно е било така, мила моя — каза мисис Мърдл.
— Аз измислях какви ли не доводи, за да откажа, и си блъсках ума сутрин, обед и вечер и по цели нощи да измисля средства, за да откъсна Хенри от тази история.
— Не се и съмнявам, че така е било, мила моя — каза мисис Мърдл.
— И всичко — безполезно. Всичко под мен се продъни. А сега кажете ми, любов моя. Оправдавате ли ме, че накрая се съгласих Хенри да се ожени за дъщеря на хора извън Обществото; или съм проявила непростима слабост?
В отговор на този пряк апел мисис Мърдл (говорейки като жрица на Обществото) увери мисис Гауън, че тя трябвало да бъде направо поздравена, че към нея щели да се насочат най-дълбоките симпатии, че тя се е проявила много достойно и че излязла от чистилището пречистена. А мисис Гауън, която естествено виждаше отлично всичко през своята прозрачна завеса и която знаеше, че и мисис Мърдл вижда през нея отлично, и която знаеше, че и Обществото ще види през нея отлично, въпреки всичко се измъкна от тази церемония така, както бе влязла в нея — с безкрайно самодоволство и достойнство.
Разговорът се бе състоял към четири-пет часа следобед, по времето, когато цялата околност на Харли Стрийт Кавендиш Скуеър ехти от тропота на карети и почуквания по вратите. Той бе достигнал до горното развитие, когато мистър Мърдл се прибра у дома след ежедневната задача да действува така, че името на Англия да става все по-уважавано и почитано из всички цивилизовани части на земното кълбо, да бъде ценено от световните търговски организации и да участвува в гигантските комбинации на ума и капитала. Защото, макар никой да не знаеше в какво точно се състои работата на мистър Мърдл, освен че от нея се получаваха пари, с тези думи я обозначаваха на големите тържествени случаи, а това беше последното най-изискано тълкование на баснята за камилата и игленото ухо, което се възприемаше безусловно.