Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Когато след един час Уийз се появи на терасата, Хенри забеляза, че устните му са бели като платно, челото му бе силно зачервено, а в погледа му се четеше твърда увереност. Беше се приготвил за действие и не губеше време.
— Сър, трябва да поговорим за някои неща и тъй като имам яхта тук, мисля, че там ще можем да го сторим на спокойствие.
Хенри кимна невъзмутимо и след пет минути тримата потеглиха към Хамптън Роудс по широкия лунен път. Вечерта беше тиха и на половин миля от брега Уийз намали двигателя до леко пулсиране и така изглеждаше, че се носят по светлите води без цел и посока. Внезапно гласът му наруши тишината:
— Марстън, ще говоря без заобикалки. Обичам Шупет и не се извинявам за това. Подобни неща са се случвали и преди на този свят. Предполагам, че го разбирате. Единствената пречка е въпросът за настойничеството на децата й. Вие, изглежда, възнамерявате да ги отнемете от майката, която ги е родила и отгледала — думите на Уийз започнаха да звучат по-ясно и отчетливо, сякаш идваха от по-голяма уста, — но сте пропуснали нещо в сметките си и това нещо съм аз. Случайно да ви е известно, че аз съм един от най-богатите хора във Вирджиния?
— Чувал съм.
— Парите са сила, Марстън. Повтарям ви, сър, парите са сила.
— Чувал съм и това. Всъщност, Уийз, вие сте един досадник.
Даже и на лунната светлина Хенри забеляза как червенината по челото му се сгъсти.
— И пак ще го чуете, сър. Вчера ме изненадахте и аз не бях подготвен за бруталността ви към Шупет. Но тази сутрин получих писмо от Париж, което поставя нещата в друга светлина. Става дума за мнението на специалист по душевни разстройства, който съобщава, че не сте здрав психически и не сте годен да поемете настойничеството на децата. Специалистът е същият, който се е грижил за вас по време на нервната ви криза преди четири години.
Хенри се изсмя невярващ и погледна Шупет, като почти очакваше и тя да се разсмее, но тя бе обърнала лицето си настрани и дишаше учестено през отворените си устни. Изведнъж разбра, че Уийз казва истината — бе получил този документ срещу някакъв огромен подкуп и възнамеряваше да го използва.
В един миг Хенри се почувства зашеметен като от истински удар. Той чу собствения си глас да казва:
— Това е най-невероятното нещо, което съм чувал.
А сетне отговора на Уийз:
— Лекарите невинаги известяват пациентите си, когато имат душевни разстройства.
Изведнъж на Хенри му се прииска да се изсмее, но ужасният миг, в който се чудеше дали в това твърдение има частица истина, мина. Той се обърна към Шупет, но тя отново избягна погледа му.
— Как можа, Шупет?
— Искам децата си — започна тя, но Уийз веднага се намеси:
— Ако бяхте малко по-справедлив, Марстън, ние нямаше да предприемем тази стъпка.
— Да не би да се опитвате да кажете, че сте направили този мръсен номер след вчерашния следобед?
— Обичам да бъда подготвен, но ако вие бяхте по-благоразумен — всъщност, ако бъдете по-благоразумен, няма да се наложи да използваме това мнение. — Гласът му стана почти бащински, почти любезен. — Бъдете разумен, Марстън. На своя страна имате един упорит предразсъдък, а аз на своя — четирийсет милиона долара. Не се самозалъгвайте. Позволете да ви повторя, Марстън: парите са сила. Живели сте в чужбина толкова дълго и затова може би понякога забравяте този факт. Парите са направили тази страна, построили са нейните огромни и славни градове, създали са нейната индустрия, покрили са я със стоманена мрежа от железопътни линии. Именно парите впрягат природните стихии, създават машините и ги карат да работят, когато парите заповядат да работят, и да спират, когато им заповядат да спрат.
Сякаш разбрал думите му като заповед, двигателят издаде внезапен дрезгав звук и млъкна.
— Какво става? — попита Шупет.
— Няма нищо. — Уийз натисна стартера с крак. — Повтарям ви, Марстън, че парите… акумулаторът се е изтощил. Един момент, да завъртя ротора с ръка.
Той го въртя в продължение на не по-малко от петнайсет минути, докато яхтата се въртеше бавно в кръг.
— Шупет, отвори чекмеджето зад тебе и виж дали има сигнална ракета.
В гласа й се долови лека паника, когато му отвърна, че няма ракети. Уийз погледна към брега с колебание.
— Няма смисъл да викаме, сигурно се намираме на половин миля навътре. Просто трябва да почакаме тук, докато някой дойде.