Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)

— Именно. Тогава какво имате предвид?

Посланикът се изправи на задните си крака. Бигъл не сваляше смаян поглед от лицето му.

— Бихме искали да получим гаранции, че подобни инциденти няма да се повтарят. Инак мирният ни договор е изложен на рискове.

— Вече ви дадох уверенията си, въз основа на обещанията, че вие също няма да се месите в нашите работи.

Дурл размаха един преден крайник.

— Има и други начини. Лазертаун беше погранична територия, където вашите и нашите отговорности често се смесваха. За в бъдеще ще е по-добре да се знае предварително кой командва на подобна територия.

„Олеле — въздъхна Бигъл. — Започва се, каквото и да е то.“

— За какви всъщност територии става въпрос?

— Например за Бития, императоре. Както знаете, получихме съобщение чрез нашето посолство тук, че населението на тази планета е поискало да бъда отделено от Доминиона и да премине под наше водачество.

Дурл може би не познаваше добре всички тънкости на езика, но този път изявлението му бе пределно ясно. Бигъл забеляза, че напрежението в залата продължава да нараства.

— Лично аз не съм получавал подобни сведения — заяви Пепус.

Двамата се измериха с поглед.

— Може би — заговори дракът — вашите представители са крили от вас истината.

— Или може би вие лъжете — отвърна Пепус.

Тихо възклицание. В залата се възцари тишина.

Дракските стражи се приближиха по-плътно до своя посланик.

— В такъв случай, да разбирам ли, че не желаете да одобрите подобно разделение в качеството на разплата?

— Разбрали сте ме съвсем правилно, посланик Дурл. Бития е свободна територия, но няма да позволим да бъде завладяна насилствено.

— Така да бъде — рече Дурл. Той се завъртя върху насекомоподобните си крака и излезе със същата страховита маска на лицето. Бигъл изчака да изведат журналистите и сетне се приближи към Пепус.

Императорът имаше объркано, нещастно изражение, но въпреки това го забеляза и вдигна очи към него.

— Какво има, Бигъл?

Скиталецът вдигна успокоително ръка.

— Ваше величество, след последните събития, на които станах свидетел, ще позволите ли на Скиталците да посещават Бития и да работят към посолството?

В зелените очи на Пепус блеснаха пламъчета, но той неочаквано избухна в смях.

— Много добре, Бигъл! И без това едва ли ще има дълго над какво да работите. Върви и кажи на Свети Колин, че е по-голям глупак, отколкото си мисли.

— Благодаря ви, ваше величество! — Бигъл се поклони, преизпълнен с щастие от успеха.

Императорът му махна с ръка.