Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
— И какво е направил нашият доброволец, за да породи такива чувства у Сери?
— Не ти влиза в работата.
— Така ли? Колко интересно.
Вратата на главния вход се отвори рязко и Сония подскочи. И стаята влетя Регин, който бързо затвори след себе си. Заобиколи масата и се затича към вратата, зад която стоеше Акарин. Хвана дръжката, но се поколеба.
В този миг вратата се отвори отново. Регин се престори, че има проблеми с дръжката. Пулсът на Сония се ускори, когато един от ичаните влезе в стаята. Той погледна към Регин, а после и към масата.
— Значи ако сачаканецът не клъвне на примамката, няма да се засилиш да спасяваш момчето? – прошепна Фарин.
— Разбира се, че ще го спася – промърмори в отговор Сония. – Регин може да е голямо ъъъ... но не заслужава да умре.
Магьосникът ичани отново погледна към Регин, който притисна гръб към стената с пребледняло лице. Сачаканецът заобиколи масата. Регин се плъзна покрай стената, стараейки се да оставя масата между себе си и него.
Магьосникът-ичани се изсмя. Той протегна ръка, взе една от чашите и я вдигна към устните си. Отпи една глътка и се намръщи. После сви рамене и хвърли чашата настрани. Тя се разби в стената, оставяйки върху нея червено петно.
—Достатъчно ли е? – промърмори Сония.
— Едва ли – отвърна Фарин. – Но поне придоби представа за какво става въпрос и ще си потърси нещо неизветряло.
Сачаканецът тръгна да заобикаля масата. Регин отстъпи встрани. Изведнъж се хвърли напред и сграбчи една от бутилките за гърлото. Вдигна я заплашително над главата си, а магьосникът се изсмя презрително и направи бърз жест с ръка. Регин залитна напред, сякаш някой го беше ударил силно в гърба, и се просна по лице на масата.
Сачаканецът го хвана за врата и го натисна надолу. Сония сграбчи дръжката на вратата, но Фарин я хвана за китката.
— Почакай – прошепна той.
Магьосникът-ичани измъкна бутилката от ръката на Регин и я огледа. Тапата бавно се измъкна и падна на пода. Той допря гърлото на бутилката до устните си и отпи няколко големи глътки. Фарин въздъхна с облекчение.
— Това достатъчно ли е? – изпъшка Сония.
— О, да.
Регин се гърчеше на масата, събаряйки чинии и прибори по земята. Сачаканецът отпи отново от бутилката, после я разби в масата и поднесе счупения й край към врата на Регин.
— Това не е добре – каза Фарин. – Ако пореже Регин с отровното стъкло...
Вратата зад тях се отвори. Сония изтръпна, но Акарин не излезе оттам. Коридорът беше празен. Сачаканецът чу шума, обърна се рязко и зяпна отворената врата.
— Добре. Това ще го забави още малко – промърмори Фарин.
Сония затаи дъх. Дръжката на вратата беше мокра от потта й. Ако двамата с Акарин се разкриеха пред магьосника-ичани, той щеше да съобщи на Карико. Щеше да е много по-добре да умре от отровата.
— Започва се – каза тихо Фарин.
Сачаканецът внезапно пусна Регин и залитна настрани. Когато се хвана за корема, Регин се надигна и изтича навън през главната врата.
— Карико!
— Рикача?
— Аз... Отровен съм!
Карико не отговори нищо. Магьосникът-ичани падна на колене и се преви на две. От устата му се разнесе продължителен нисък вой, после той повърна червена течност. Сония потрепери, щом разбра, че това е кръв.
— След колко време ще умре? – попита тя.
— Пет до десет минути.
— И на това му викаш бързо?
— Можех да използвам ройн. Той действа по-бързо, но пък горчи.
Акарин се появи на прага на отворената врата. Погледна към мъжа и свали ризата си.
— Какво прави той? – попита Фарин.
— Мисля, че... – Сония кимна, когато магьосникът пристъпи напред и уви ризата около главата на сачаканеца. Мъжът извика изненадано и се опита да я свали.
— Сония.
През пръстена мисловният глас на Акарин звучеше по-различно – по-слабо. Тя отвори вратата и отиде бързо при него.
— Подръж го за мен.
Тя хвана ризата и я стисна здраво. Мъжът продължаваше да се бори, но движенията му бяха вяли. Акарин измъкна камата си, поряза ръката на мъжа и притисна дланта си към раната.
Сония усет как сачаканецът се отпуска. Не след дълго Акарин го пусна. Сония свали ризата и мъжът се свлече на пода. Догади й се.
— Това беше ужасно.
Акарин я погледна.
— Да. Но поне беше бързо.
— Получи се. Добре.
И двамата вдигнаха глави, когато Регин влезе в стаята. Той хвърли доволен поглед към мъртвия магьосник.
— Да – съгласи се Сония. – Но втори път няма да можем да го направим. Останалите ичани чуха, че е бил отровен. Втори път няма да се хванат на този номер.