Пророчеството на Валхала [calibre 3.18.0]

Лок нападна за пореден път. Ботушът му се вряза болезнено в глезена на Нина, дебелото ѝ арктическо облекло я спаси от тежко нараняване. Въпреки това изпитаната болка беше изклю­чително силна, археоложката се изкачи още малко нагоре.

- По дяволите, жено, не знаеш кога да се предадеш - изръм­жа мъжът. - Просто се пусни! - Американецът удари отново, този път в пищяла на Уайлд. Тя изрева, мускулите на ръцете ѝ изгаряха от усилието да се задържат за ремъка. - Етерът е мой!

Айвър се подготви да я изрита за последен път...

Нина се напрегна, за да преодолее още няколко сантиметра... и за изненада на Лок, увисна на една ръка.

- Искаш го, нали? - изпъшка жената и протегна ръката си към контейнера със субстанцията. - Вземи си го!

Уайлд стрелна пръст към бутона на заключващия механи­зъм. Чу се изщракване, зелената LED лампичка стана червена...

Капакът се отвори.

- Не! - изрева Лок.

Гласът му бързо се превърна в гъргорещ писък, когато смъртоносното съдържание на контейнера бликна в лицето му, кожата му стана на мехури, ноздрите и устата му се напълниха с черната отрова. Мъжът се затресе в агония, капчици етер се разхвърчаха от разпадащата му се кожа...

Една от тях опръска бузата на Нина.

Беше съвсем мъничка капчица, но тя я усети като пробож­дане от нажежена до червено игла. Обзе я страх, когато осъзна какво се е случило... но нямаше време да реагира, защото Лок пусна изпразнения цилиндър.

Уайлд пропадна...

Здрави ръце се увиха около китката ѝ.

- Хванах те! - провикна се Еди.

Айвър издаде последен гъргорещ писък. По-голямата част от етера се стичаше по лицето му, разкривайки щетите, които му беше нанесло. Двете му очи ги нямаше, от очните му кухи­ни течеше черна кръв, където разяждащата отрова беше прояла меката тъкан. Плътта на бузите му бе станала почти течна, под нея се бяха разкрили зъби и кости. От гърлото му се образува­ха балони... Лок се катурна и падна в бездната, за да се забие в кипящата пяна, която беше покрила дъното на каверната.

Еди издърпа Нина нагоре, краката ѝ най-накрая намериха опора.

- Добре ли си?

-Да, но...

- Чудесно, а сега да бягаме! - Англичанинът хукна нагоре и задърпа съпругата си. - Желето на Каган проработи, но всички шибани кристали се топят! На път са да се срутят!

Уайлд погледна надолу... и съжали за това. Бледосива вълна попиваше по кристалните колони зад тях като мастило по хар­тия. По-малките стълбове в каверната вече се сгромолясваха и пропадаха в езерото, а по-дебелите структури, които се виеха като змии към повърхността, не бяха далеч от подобна гибел.