Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– След като Ибрахим паша е заповядал смъртното наказание на главния ковчежник Искендер Челеби – тихо се обади той, – отношенията му с господаря малко се обтег...
Не успя да си довърши думата.
– Отвори си очите, сине! – прекъсна го майка му. – Нима не разбираш, че московчанката изтръгна от ръцете ни нашия щит. Тя разчисти най-голямата ни опора. Всички юзди са вече в ръцете на тази жена.
– Валиде, имаш право и... Баща ми...
– Какво му е на баща ти? Ти си тук, котилото на стоножката е там. До трона, който принадлежи на теб! Ако ние дремем, стоножката ще го превземе, не виждаш ли? Или не вярваш, че онази руска мръсница има пръст в цялата работа?
Е Мустафа трескаво кимна, че вярва. Кой знае, възможно е майка му да имаше право.
– Как се е случило?
Мустафа й разказа дословно пристигналата от Истанбул новина, Гюлбахар го слушаше и се удряше по коленете:
– Олеле, Ибрахим! Олеле, мой велик везирю!
Като чу, че след като е бил удушен, му била отрязана главата и че децата са я подритвали като топка, тя започна да се пляска и по бузите.
Мустафа едва успя да попречи на майка си сама да се удря така.
– Валиде, недейте! Елате на себе си!
– Каквото имаше да прави, московчанката си го направи! – опита се да се поуспокои Гюлбахар. – Най-напред ни махна нас от главата си, сега и Ибрахим. Глупавата Хафза отиде на оня свят. Ооох! Слава на Османската империя, мощта, властта вече са в нейните ръце.
Принцът реши, че е по-уместно да си замълчи. Опитваше се да изтърпи нервната криза на майка си само като й кима с глава.
– И сякаш стоножката не ни стига, та сега и дъщеря й ни се качи на главата.
– Дъщеря й ли? – попита учудено Мустафа. – Дъщеря й ли казахте?
– Дъщеря й, да! Онази руса стоножка, Михримах! Още като я видях в Стария дворец – нали ходихме за сюнета? – й взех мярката. Вещица.
– Вещица ли?
– Да. Вещица! И дъщерята е вещица като майка си! Видяло ли се от проклет човек да излезе нещо свястно, та и от стоножката да се роди гълъб?
– Нямам представа. Да не би и Михримах да е забъркала някаква каша?
Гюлбахар се отдръпна от сина си и стана.
– Ти и бездруго си нямаш представа от нищо! – тросна му се тя с яд. Имаш си обаче тренировки с оръжие, лов, разпивки с приятели край брега на реката! Не те интересува какво става в столицата. И не наричай непрекъснато тази вещица с името й Михримах.
Принц Мустафа се ядоса. Ако някой чуеше как разговаря майка му с него, и на падишаха щеше да се докладва, и на вси страни щеше да плъзне клюката: „Що за престолонаследник! Стои пред майка си, като виновна котка!“.
– Валиде! – скочи и той. От яд гласът му излезе на пресекулки – Осведомени сме за всяко нещо. Не се бойте!
– Осведомени, а? – изпъшка тя и гневно се нахвърли на сина си. – Осведомени, а? Тогава имаш ли си представа, че малката вещица също като майка си омагьосва всекиго и го върти на пръста си?
Мустафа донякъде се изненада, но се постара да не му проличи.
– Никой не може да върти на пръста си падишаха. При това тя е малко момиченце.
– Ти така си мислиш! – процеди през зъби тя. – Знаеш ли, че това момиченце само с една дума е накарало Сюлейман да започне изграждането на шестдесет галери?
– Галери?
– Галери, я! И то шестдесет броя! Хайредин отишъл при Ибрахим паша да го помоли, но не можал да го убеди. И този пират с червена брада – не знам дали нямат роднинска връзка с московчанката, на единия косата му е червена, на другия брадата – хванал, та го казал на момичето.
В главата на Мустафа всичко се обърка.
– Почакайте, валиде! – тихо настоя той. – От къде на къде Хайредин паша ще го казва на нея? Къде ще я е видял, та да й го каже?
Гюлбахар не успя да се сдържи. Избухна в истеричен смях.
– Ти наистина си нямаш представа какво става по света! Уж тази малка вещица била почитателка на корабоплаването. Чакай да ти кажа още нещо, та да останеш с отворена уста. Много често момичето излизало тайно от двореца, преоблечено в други дрехи, и отивало в корабостроителницата да се мотае сред моряците.
Мустафа наистина остана с отворена уста.
– Михримах... – Не продължи. Като видя заплашителното изражение по физиономията на майка си, допълни: – Онова момиче ли?
– Онова момиче, я! Онази вещица! Къде се е чуло и видяло момиче да се мотае сред мъже, и то свалени от бесилото и дръвника, невидели месеци, с години лице на жена? Особено на падишахската дъщеря? Дъщерята на султан Сюлейман? Е, и майка й била същата. Московчани!
Не чакай от тях възпитание, скромност, свян, шериатско поведение... - Синът на Гюлбахар се повишаваше на талази все повече и повече.
– Еее? – прекъсна я Мустафа.
– Какво „Еее“? И Червената брада не пропуснал да се възползва от случая. Разкрил пред русата малка вещица желанието си, което Ибрахим паша отхвърлил. Че за флотилията са нужни шестдесет галери. И преди да мине седмица, падишахът издал заповед да се изградят шестдесет галери. Сега всички корабостроителници в Османската империя работят с пълна пара да направят поисканите от онова момиче шестдесет галери. Говори се, че дори провъзгласяването на Хайредин за адмирал било дело на русата вещица. Ама моля ви се, човекът бил печелил победи след победи из моретата, това било, онова било. Ако имал толкова галери, толкова войска, какво щял да направи! С една-единствена думичка това момиче направило на бърза ръка Червената брада равен по ранг на Ибрахим паша. Разбира се, че московската стоножка подучва дъщеря си. А ти още си стой тука! Ходи си на лов! Чакай да ти дойде редът, като настъпи времето баща ти да се пресели в отвъдното! Успокоявай си мисълта, че никой не може да развърта падишаха на пръст!