Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Някакво далечно ъгълче на съзнанието на Тави закрещя, че трябва да се успокои и да внимава. Но той едва го чуваше от залялото го възмущение и ужас и затова твърдо срещна погледа на Насаг.
— Заповядай на подчинените си да държат ръцете си далеч от моите хора.
— Или какво? — попита Насаг и очите му се превърнаха в цепки.
— Или аз, проклет да си, ще ги накарам да го направят — отговори Тави.
— Ще умреш, алеранецо — каза Насаг.
Тави извади меча си.
— А ти ще разбереш, че да ме убиеш е по-трудно, отколкото беззащитни стари хора и деца, куче.
Насаг се втурна напред, но не със скок, а с контролиран, светкавично бърз удар, държейки меча си с две ръце. Тави вдигна гладиума и измести тежестта си, подготвяйки се да отклони невероятно мощния удар, като призова силата на земните фурии.
Докато Варг не се вряза в гърдите на Насаг подобно на хвърлено копие.
Насаг, макар и голям и в броня, все още беше по-лек от по-едрия и покрит с белези Варг.
Двамата каними се срещнаха с оглушително ръмжене и започнаха ожесточена животинска битка. Варг изби меча от ръцете на Насаг, но той, бидейки по-нисък, заби зъби в рамото на Варг и му пусна кръв.
Варг изръмжа и удари Насаг по носа, отблъсквайки главата му настрани, а зъбите му оставиха дълбоки рани по тялото на Варг.
Двамата каними се биеха, като се въртяха, извиваха, разменяха си удари, деряха се с нокти и се разкъсваха със зъби. Макар Варг да беше по-голям и по-силен, Насаг беше в броня и безмилостно се възползва от преимуществото, което му даваше тя.
Насаг успя да вкара бронираното си рамо в гърлото на Варг, отвори уста и с оголени зъби се хвърли напред.
Но Варг беше твърде бърз. Якият каним отстъпи съвсем малко назад, зацепи с нокти бронята на Насаг, откъсна по-ниския каним от земята и го удари в земята с ужасяващ удар, от който се разлетя прах на двадесет фута във всички посоки.
Насаг опита да се изтърколи, но зашеметен от удара, беше твърде бавен, и Варг прикова тялото на по-малкия каним към земята, стискайки врата му с челюсти.
Насаг нададе разочарован и едновременно яростен вой, след което млъкна.
За момент Тави си помисли, че Варг го е убил.
После разбра, че Насаг все още диша. Той просто лежеше там, без да мърда и без да се съпротивлява, само ехото на затихващия му гняв се долавяше в ръмженето, което продължаваше да клокочи в неговото гърло.
Тави вдигна очи и срещна очи с Дуриас. След това извади меча си и направи крачка към двамата каними.
Варг пусна гърлото на Насаг, а Тави чу ръмженето на огромния каним, толкова тихо, че едва успя да разбере думите:
— Гадара-лар.
Насаг потрепери. Едното му ухо трепна в знак на съгласие.
— Гадара-сар.
— Чест — каза Варг.
— Чест — като ехо откликна по-малкият каним.
Варг слезе от Насаг и бавно се надигна. Канимският командир застана с лице към Варг и всеки от тях наклони глава, излагайки гърлото си пред другия. Насаг наклони глава повече.
— Лар — каза тихо Тави. — Това означава момче.
Двамата каними обърнаха глави към него.
— Сар — продължи Тави. — Това означава баща. Той е твой син.
— Очевидно — изръмжа Варг.
— И гадара — каза Тави. — Това не означава „враг“.
— Хората на снеговете — каза Варг, — които вие наричате ледените, имат двадесет и четири думи за сняг. Алеранците имат една. Точно както канимите имаме единадесет различни думи за враг.
Тави бавно кимна.
— Можеш ли да ми кажеш какво означава гадара? Да ми обясниш?
Варг сви рамене съвсем по алерански.
— Това означава, че ти си равностоен противник. Благороден. Заслужаващ доверие.
— Врагът да заслужава доверие? — попита Тави. — И ти си нарекъл така сина си?
— Враговете са много по-верни от приятелите, алеранецо, и по-надеждни от съюзниците. Враг се уважава много по-лесно, отколкото приятел. Правиш го осъзнато — каза Варг.
Междувременно Насаг приклекна на пети, все още дишайки тежко, за да си почине и да възстанови дъха си. Борбата с броня го беше уморила много повече от баща му, който се биеше без броня.