Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Реалността няма никакъв шанс срещу такива вътрешни творения.
Въпреки драконите.“
— Успокой крачката, Гарелко! Ще капнем!
Мустакатите устни на Гарелко се разтегнаха в усмивка… която също толкова бързо угасна.
„О, колко лошо избрана дума!“
— Лично аз бих предпочел по-лесен път — измърмори К’рул. — Кротък вървеж по обрулената равнина, обкръжена от хълмове, и пред нас — високите пилони, увенчани с черепи, бележещи претенцията на джеларканите за територията. Седмица пътуване на север от там и се озоваваме на мястото, което търсим.
Скилен Дро леко се извъртя, вратът му се изви и той погледна назад към К’рул.
— Джелеките не биха ме приели радушно.
— О, и те ли? Какво си направил, че да спечелиш враждебността им? Всъщност, има ли някой, който наистина би те приел радушно, Скилен Дро?
Гигантското крилато влечуго кривна глава замислено, след което каза:
— Никой не ми идва наум, но ще помисля още.
К’рул потърка врата си, където бяха останали отоци, откакто спътникът му го беше вдигнал във въздуха. Огледа сцената пред тях и въздъхна.
— Чудя се, твоето въображение или моето сътворява светове като този? Или издавам недостатъка на самонадеяността?
— Ако такива пейзажи са продукти на твоя ум или на моя, К’рул, тогава самонадеяността е най-малката ни грижа.
В котловината пред тях се беше проснал град, толкова голям, че се катереше по склоновете, тежък облак прах бе загърнал цялата долина. Остри кули се издигаха над ъгловати жилища и нещо, което приличаше на обществени сгради, монументални, в някакъв внушителен, войнствен стил. Имаше издигнати пътеки-мостове между кулите и огромна мрежа от канали, в които течеше бистра вода, с изящни мостове, изрядно вдигнати на интервали, свързващи всеки квартал.
Това, което изумяваше окото, беше мащабът на града и кипящата гмеж обитатели, плъзнали по всяка налична повърхност. Нито една кула не беше по-висока от самия К’рул, а обитателите бяха насекоми. Мравки, навярно, или термити, или някакви други такива живеещи на големи колонии същества.
— Предвиждам трудности в преминаването му — каза К’рул. — В смисъл, без да оставим руини след себе си. — Мисля, че ще се наложи да използваме крилете ти.
— Обичайно е за такива насекоми да пренебрегват всичко и всеки, докато някой или нещо не ги обезпокои по някакъв начин — каза Дро. — Заети са с по-неотложни занимания и щъкат насам-натам по задачите си. Неотложностите на оцеляване, статут, взаимодействие и прочее поглъщат цялото им съществуване.
К’рул помисли над тези негови наблюдения. После изсумтя и рече:
— Но няма ли недоволници между тях? Заговорници, търсещи свобода от ежедневния труд — жалкото пълзене от раждане до смърт? С тежки ботуши и нехайни стъпки, може да се окажем бичът на боговете там долу, и от преминаването ни да се родят култове в следващите години, щом спомените се размътят и изкривят. Отмъстителни или безразлични? Всичко е въпрос на тълкуване.
— Представяш си това като нещо повече от проста илюзия за цивилизация ли, К’рул? Притежават ли тези насекоми писмени записи? Истории и компилации? Литература?
— Дро, виждам скулптури там, на централния площад. Има творци между тях. Със сигурност трябва да има и поети, нали? И философи, и изобретатели. Историци и политици — всичките естествени чифтове професионалисти, които, в крайна сметка, се оказват заклети врагове едни на други.
— Интересна идея, К’рул — отвърна Дро. — Философи и изобретатели като врагове едни на други? Моля те, обясни това.
К’рул сви рамене.
— Изобретателят притежава страст за сътворяване, но рядко, ако изобщо, се замисля за неволните последствия от изобретеното. В отговор на дилемата за функционалност или в търсене на съмнителната полза от ефикасността, в едно общество настъпват промени и често те се оказват съкрушителни. И разбира се, Скилен, не се нуждаеш от обяснение на омразата, която политиците питаят към историците — която, от тежък опит знам, е до голяма степен взаимна. Господарят на омразата има много да каже по този въпрос, което ми е трудно да опровергая. Цивилизацията е спор между мислители и деятели, също както едно изобретение е спор с природата.
— Сред тези насекоми, значи, в този град, вярваш, че има истинска цивилизация. Но очите ми, К’рул, са може би по-остри от твоите. Виждам ги как маршируват напред-назад, и всяко едно е еднакво с другото, освен онези, които бихме могли да сметнем за войници или полиция. Ако има кралица или императрица, тя се крие, може би, в мазето на онзи централен дворец и говори с миризми и ухания.