Гаснещ зрак [bg]

Палето се подсмихва презрително, както могат само палетата, но такова високомерие едва прикрива неопитността. Виждам през него всъщност, и тази надутост изобщо не ме впечатлява. Младостта има това надуто самолюбие, с което да се бори, докато аз съм подминал подобни суети. Като животно ще се въргалям в насладите си и ще я превърна в торба от стонове.

Тя ни мисли за мъртви. Пъшка в ръцете на Ханако, несъмнено, дори в същия този момент! Е, какво е още някой съпруг там, към трупащото се стадо? Опитът е това, за което ще закопнее, много скоро, а като я намерим, е, виждам как очите ѝ блясват като факли в пещера.

Задник и корем, а сега гърдите.

Тежина и обем, сладост като мехове вино, и ръцете ми така съвършено на място на тях! Ами че тя кон би могла да задуши с тези две полукълба чувственост! Виждам животното мъртво с усмивка на муцуната… не, момент, такъв образ тревожи чувствената ми същност. Ще трябва да отпратим коня обратно в полето; може да задуши нещо друго… ще помислим по това по-късно.

Ние сме ловци, а тя е плячката. Това поне е ясно. Необременено, както е с представите.

Аз дори не вярвах в дракони. Просто мит, примамлива легенда, люспи и раздвоен език, криле и плющяща опашка! Нагло прекъсване на разговора ни. Ядене на одрана мечка, моля ви се! Какво му е толкова изтънченото да одере звяра, преди да го излапа? Колко любопитно! Колко позорно за Господаря на гнева!

Дракони! Откъде се е взело това същество?

Но вонящо и разложено, колко гадно. И все пак не беше ли благородно на външност? Не, не беше. Зло беше, грохнало от старост чудовище от легендите. Ще трябва да убием всички, които видим, та макар и само за да изгладим симетрията на милата природа. Такива чудовища не трябва да останат безнаказани.

Ще я взема отзад, а после отпред, ще се боря с гърдите ѝ все едно, че се боря с два мяха ейл със залепнали тапи. Дърпай, глупако! Извивай и дърпай!

Побелелият вълк знае добре плячката си. Хиляда лова, хиляда завоевания, а тази диря е по-стара, отколкото би могъл да си помислиш, и все пак, старец или не, намирам я свежа като ягодка!

Палето нищо не знае за това. Дори и Татенал още не го разбира. Сладостта на живота е предчувствие. Това, прочее, е истинският ни миг на великолепие, но чуй ги само, пъхтят и пъшкат, докато изкатерваме поредния планински склон, за да се гмурнем в цепнатината на прохода и да запълзим по дължината му… не се изкушавайте от никакви пещери, които може да зърнете, мои приятели съпрузи! Те само разсейват! Тя бяга, за да бъде уловена!

Ах, Ласа Руук, възлюбена моя, твоята пот би трябвало да е на вкус сладка като вино. Което можем да постигнем, щом те облея цялата с вино.

Не е ли умът един възхитителен свят? Това, че мисли и въжделения могат да лудуват с такава радост? Че желания могат да се усучат в такава бъркотия, че да оплетат всяко сетиво и да объркат духа в мешавица от сладка глезотия!