Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прагът на вечността [bg]

Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:

„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 492
Перейти на страницу:

Толкова беше неочаквано, че за миг Таня не знаеше как да отговори. В ума й се гонеха твърде много въпроси. Откъде познавате Василий? Къде и кога е спасил живота Ви? Защо дойдохте при мен?

Човекът тикна в ръката й мърляв плик с големината на лист хартия, после се обърна.

На Таня й трябваше миг, за да се съвземе. Най-сетне осъзна, че има един въпрос, който е по-важен от всички останали. Докато непознатият още можеше да я чуе, тя попита:

— Василий жив ли е?

Онзи спря и погледна назад. Мълчанието му всели страх в сърцето на Таня.

— Да — рече тогава той и Таня усети как внезапно й олеква.

Мъжът си тръгна.

— Чакайте! — викна Таня, но той ускори крачка, свърна зад един ъгъл и се изгуби от поглед.

Пликът не беше запечатан. Таня погледна вътре. Видя няколко листа, изписани на ръка. Разпозна почерка на Василий. Издърпа ги до половина. На първия имаше заглавие:

ИЗМРЪЗВАНЕ
ОТ ИВАН КУЗНЕЦОВ

Тикна листовете обратно в плика и се отправи към спирката на автобуса. Усещаше се едновременно уплашена и развълнувана. „Иван Кузнецов“ беше явен псевдоним, най-обикновеното възможно име, като Ханс Шмит на немски или Жан Льофевр на френски. Василий беше написал нещо, статия или разказ. Нямаше търпение да го прочете, ала в същото време трябваше да потиска порива да го изхвърли като нещо заразно, понеже със сигурност беше подривно.

Замисли се за човека, който й го беше дал. Беше зле облечен, полумъртъв от глад, с непрестанно боязлив поглед: досущ като човек, наскоро освободен от затвора, каза си тя. Изглеждаше щастлив да се отърве от плика и не искаше да й каже повече, отколкото се налагаше. Но поне беше обяснил защо е приел опасната задача. Плащаше дълг. „Василий Енков ми спаси живота“, рече той. Таня пак се запита как.

Слезе от автобуса и се отправи към Правителствения дом. След като се върна от Куба, тя пак заживя в апартамента на майка си. Нямаше причина да взима собствено жилище, пък и ако вземеше, то далеч нямаше да е толкова луксозно.

Поприказва си малко с Аня, после отиде в своята стая и седна на леглото да прочете написаното от Василий.

Почеркът му беше променен. Буквите бяха по-малки, камшичетата бяха по-къси, а опашчиците с по-малко замах. Таня се запита дали това говори за промяна в характера или просто за недостатъчно хартия.

Започна да чете.

Йосиф Иванович Маслов, известен като Сосо, много се зарадва, когато храната пристигна развалена.

Обикновено пазачите крадяха повечето от дажбите и ги продаваха. Затворниците бяха оставени на гола овесена каша сутрин и чорба от ряпа вечер. Храната рядко се разваляше в Сибир, където средната температура обикновено беше под нулата — но комунизмът правеше чудеса. Затова колчем се случеше месото да гъмжи от червеи, а мазнината да е гранясала, готвачът хвърляше всичко в казана и затворниците се радваха. Сосо нагъваше каша със смрадлива мас и копнееше за още.

На Таня й призля, но трябваше да продължи.

Всяка следваща страница я впечатляваше повече от предишната. Разказваше се за необикновената връзка между двама затворници, единия интелектуалец дисидент, а другия — неук престъпник. Стилът на Василий беше прост и прям, забележително въздействащ. Лагерният живот беше описан с жесток ярък език. Но тук имаше повече от описание. Навярно заради опита си в радиотеатъра Василий знаеше как да подкара разказа и Таня установи, че не губи интерес нито за миг.

Измисленият лагер беше разположен в гора от сибирска лиственица, работата беше дърводобив. Нямаше правила за безопасност, нямаше защитно облекло или техника и затова често ставаха злополуки. Таня забеляза един епизод, в който престъпникът срязва артерия в ръката си с трион, а интелектуалецът го спасява като прави турникет. Така ли Василий беше спасил живота на пратеника, който донесе ръкописа от Сибир в Москва?

Таня прочете разказа два пъти. Едва ли не разговаряше с Василий — начинът на изразяване й беше познат от стотици разговори и спорове, разпознаваше нещата, които му се струваха смешни, драматични или иронични. Той толкова й липсваше, че сърцето я заболя.

Вече знаеше, че Василий е жив, и трябваше да открие защо не се е върнал в Москва. В разказа нямаше следа. Но Таня познаваше човек, който можеше да открие почти всичко: брат й.

Прибра ръкописа в чекмеджето на нощната масичка. Излезе от стаята и каза на майка си:

1 ... 189 190 191 192 193 194 195 196 197 ... 492
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)