Достатъчно време за любов [bg]

— Лазарус — намеси се Джъстин Фут, — ако искате да посетите тази епоха, бих искал да насоча вниманието ви към нещо, от което много се интересува мадам pro tem председателката — защото то интересува и мен. Не бихте ли могли да запишете всичко, което се е случило и е било казано на събранието на Семействата през 2012 година?

— Невъзможно е.

— Момент, Джъстин — обади се Айра. — Лазарус, по-рано ти отказва да говориш за въпросното събрание с оправданието, че никой от присъствалите не може да оспори думите ти. Но записът е нещо обективно.

— Айра, не съм казвал, че не искам да го направя. Казах, че е невъзможно.

— Не те разбирам.

— Не мога да запиша случилото се на събранието, защото не съм присъствал на него.

— Пак не схванах. Всички записи — включително и твоето собствено твърдение — показват, че си бил там.

— Отново не можем да намерим адекватни глаголни времена за пътуванията във времето. Естествено, аз бях там като Удроу Уилсън Смит, досадих на всички и обидих много хора. Но нямах записваща апаратура у себе си. Да допуснем, че „Дора“ и близначките ме оставят там, а Ищар ми имплантира записваща апаратура по такъв начин, че никой да не може да усети, че правя записи. Това, което не можеш да разбереш, Айра, е, че аз, който съм ръководил множество събрания на Семействата, не бих могъл да попадна в залата.

По онези времена да присъстваш на събрание на Семействата бе по-трудно, отколкото на събор на вещици. Охраната беше въоръжена и енергична; времената бяха жестоки. Каква самоличност бих могъл да използвам? Удроу Уилсън Смит — не става; той беше там. Лазарус Лонг? Тогава нямаше никакъв Лазарус Лонг в списъците на Семействата. Да се опитам да мина за някой от тези, които не присъстваха? Невъзможно. Ние, Хауардовците, тогава бяхме само няколко хиляди и всеки член на Семействата познаваше повечето от останалите по физиономия. Непознат, за когото никой не гарантира, със сигурност щеше да бъде погребан направо в сутерена на сградата. Не, външни лица никога не попадаха на събранията — рискът беше прекалено голям. Здравей, Минерва! Влизай, миличка!

— Здрасти, Лазарус. Айра, нали не ви попречих?

— Ни най-малко, скъпа.

— Благодаря. Здравей, Атина.

— Здрасти, сестричке.

Минерва зачака да я представят. Айра се обади:

— Минерва, помниш ли Джъстин Фут, главния архивар?

— Разбира се. Много пъти сме работили заедно. Добре дошли на Терциус, мистър Фут.

— Благодаря ви, мис Минерва — Джъстин Фут хареса гледката — висока, стройна млада жена, с неголям, но твърд бюст, дълга и права кестенява коса, сериозно, интелигентно лице, по-скоро миловидно, отколкото красиво, което разцъфтява по време на усмивките й. — Знаеш ли, Айра, май ще трябва да се върна на Секундус и да подам молба за подмладяване. Тази млада дама твърди, че сме работили заедно „много пъти“, но аз явно толкова съм остарял, че не мога да си спомня. Простете ми, драга лейди.