Достатъчно време за любов [bg]

— А сега кой го смущава, сестричке?

— Минерва! — обади се Айра.

Тя веднага стана сериозна.

— Не биваше ли да казвам това?

— Джъстин — намеси се Лазарус, — не обръщай внимание на Айра; той е доста старомоден. Минерва се е целувала с повечето от колонистите — наваксва пропуснатото. Освен това тя е братовчедка на всички ни чрез родителите си — а те са двайсет и трима. Пък и тя вече знае как трябва да постъпи — целуването с нея е удоволствие. Атина, остави сестра си на мира — нека добави още една целувка с братовчед в колекцията си.

— Добре, Лазарус. Слушам, старче-приятелче.

— Тина, ако можех да те докопам, щях да те напляскам — отвърна Лазарус. — Хайде, Джъстин, давай.

— Ъъ… Минерва, не съм се целувал с момичета дълги години, не съм във форма.

— Мистър Фут, не съм искала да ви смущавам, просто се радвам, че ви виждам отново. Не е задължително да ме целувате сега. Но ако пожелаете да ме целунете насаме, нямам нищо против.

— Не рискувайте, Джъстин — посъветва го компютърът. — Казвам ви го най-приятелски.

— Атина!

— Исках да кажа — продължи главният архивар, — че по-скоро аз съм този, който трябва да се учи да бъде човек. Ако обещаете да ми простите моята недодяланост, смятам да приема милото ви предложение. Готова ли сте?

Минерва веднага се усмихна, с грацията на котка се вмъкна между ръцете му, затвори очи и леко отвори устата си. Айра впери поглед в книжата върху бюрото си, но Лазарус дори не се опита да отмести погледа. Направи му впечатление, че Джъстин Фут вложи цялото си сърце в целувката. Старият хитрец може и да не бе практикувал цяла вечност, но явно не бе забравил основните положения.

Когато се откъснаха един от друг, компютърът с уважение подсвирна:

— Хо-о-о! Джъстин, добре дошли в клуба!

— Да — обади се Айра сухо, — не може да се смята, че човек е официално приет на Терциус, докато не бъде поздравен с целувка от Минерва. Сега, след като изискванията на протокола са спазени, нека да седнем. Минерва, скъпа моя, ти с някаква определена цел ли дойде?

— Да, сър — тя седна на дивана до Джъстин Фут, с лице към Айра и Лазарус, и хвана Джъстин за ръката. — Бях в „Дора“ с близначките и Дора им преподаваше астронавигация, когато в небето се появи автоколетът и…

— И децата го проследиха? — прекъсна я Лазарус.

— Разбира се, Лазарус. Практическо упражнение — Дора никога не би пропуснала този шанс. Тя веднага се раздели на две и даде възможност на всяко от момичетата да осъществи проследяването самостоятелно. Когато автоколетът се приземи, аз помолих Дора да попита Атина кой се намира вътре. Веднага щом вратата се отвори, моите сестри ми разказаха всичко. Така че, Джъстин — тя стисна ръката му, — побързах да ви видя. И да направя някои предложения. Айра, всичко ли е подсигурено за Джъстин? Къде да спи и прочие?