Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Волфганг хареса жилището му. То беше на Михаелилац, близо до дворците, църквите и управляващите. Прозорците гледаха към сенчест и широк двор, а стаите бяха разкошно мебелирани. Все пак, когато той попита колко струва жилище като това, Стефани отвърна с тон на извинение:

— Петстотин гулдена. Твърде много. Но какво може да стори човек в моето положение?

Това бе повече от годишната заплата на Волфганг в Залцбург и композиторът се запита бива ли да се доверява на такъв екстравагантен човек, въпреки че Стефани заяви в същия миг:

— Уверявам ви, ако окажа поддръжка на вашата музика, тя ще излезе на оперна сцена.

— Какво мислите за „Идоменей“? Казахте, че партитурата ви харесва.

— Изискана музика. Тази е причината да се надявам, че бихме могли да поработим заедно. Но опера на немски е нещо твърде сериозно за Виена. А вие държите първата ви опера тук да бъде на немски, нали?

Първата му опера във Виена бе поставена, когато беше дванадесетгодишен. Но той не припомни това на Стефани и каза:

— Какво предлагате вие?

— Либрето за отвличане от един сарай — поясни Стефани. Ориенталските сюжети са на мода сега във Виена. Виенчани с удоволствие гледат турци на сцената, стига те да са отрицателни герои.

Стефани е прав, призна Волфганг в душата си, но като не искаше да дава в ръцете на либретиста прекалено силни козове, нито да се покаже твърде заинтересуван, рече:

— Защо мислите, че вашето либрето е подходящо за зингшпил?

— Разказът за това как Белмонт, испански благородник, спасява любимата си, Костанца, от един турски сарай, е трогателен и романтичен.

Волфганг знаеше, че не бива да се повлиява от такова съвпадение, но в този случай се поддаде. Понякога си представяше, че избавя Констанце от ноктите на майка й, само не му беше ясно как ще постъпи сетне. Замоли Стефани:

— Разкажете ми нещо повече за драмата.

— Действието се развива в двореца на Селим паша, който държи пленена в сарая си хубавата Костанца, камериерката й Блондхен и Педрило, слугата на Белмонт. Педрило работи като градинар под наблюдението на Осмин, жестокия пазач на летния дворец на пашата. Когато Педрило вижда Белмонт да търси Костанца, го представя на пашата като архитект, който гори от желание да постъпи на служба при него. Селим приема услугите на Белмонт и младият благородник с помощта на Педрило отвлича Костанца и Блондхен от сарая, а след това…

Волфганг го прекъсна:

— Последната сцена може да се окаже драматична и вълнуваща.

— Точно така. Защото преди да са избягали далеч, биват заловени от Осмин и отведени при Селим, който открива, че Белмонт е син на най-върлия му враг.

Волфганг следеше разказа по-скоро с почуда, отколкото със затаен дъх.

— После Селим паша великодушно освобождава четиримата пленници и те могат да се оженят, защото Блондхен и Педрило също се обичат.

Настъпи мъртва тишина.

— Какво, не ви ли харесва, Моцарт?

„Е, мислеше си Волфганг, не е Молиер, разбира се.“ Попита: