Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг възкликна:
— Обичам да пътувам, обичам звука на колелата в движение, тяхното темпо. Това не съм споделял с никого досега, Констанце.
— Използували ли сте го във вашата музика?
— Не съвсем. Но то ме стимулира, усилва желанието ми да композирам. Навярно защото пътувах много като дете.
— Значи обичате да пътувате?
— Много. Често ми се е струвало, че другояче не бих могъл да живея, пък и винаги съм бил доста зает. — Вече бяха пристигнали в Пратера и той й показа великолепната алея, оградена от двете страни с големи кестени, като добави: — Нали Виена е чудесна?
— Не познавам добре града. Почти не съм се отделяла от Петерплаи.
— Не бива повече така. Ще ви покажа Дунава и Гринцинг.
— Хората ще ни одумват.
— Това е неизбежно, щом се движим заедно. От какво се боите?
Не й хареса осъдителната нотка в гласа му, затова премълча. Освен това предпочиташе да наблюдава, не да говори — така й харесваха каляските на аристократите! Мълвеше се, че императорът ходел понякога в Пратера, за да покаже, че е демократичен и споделя удоволствията на поданиците си. Изпита ревност, когато Волфганг се усмихна топло на една хубава жена на средна възраст, която мина край тях в голяма синя каляска.
— Коя е тази? — попита рязко девойката.
— Графиня Тун. Приятелка, която много ценя.
— Но тя е толкова възрастна!
— На тридесет и седем години? Тъкмо подходяща възраст за много мъже.
Констанце рече изведнъж:
— Непременно ли трябва да отидете у принц Кобенцл утре?
— Мислех, че одобрявате това. Изтъкнахте го като причина да не се срещнете с мен.
— Да, но преди седмица.
— Отивам там да почивам и пиша музика.
— Защо не композирате у дома? Затова майка ми взе под наем пианото за вас.
— Много мило, обаче не мога да откажа на Кобенцл. — Беше важно да завърши шестте сонати за цигулка и пиано, понеже музикалните издатели, както изглежда, проявяваха голям интерес и той имаше нужда от тези пари. А в извънградското имение на Кобенцл щеше да композира по-спокойно.
— Ще ми липсвате — призна тя.
— Завръщам се в края на юли.
— Мислите ли, че Артария ще хареса музиката ви? — попита загрижено Констанце.
— А на вас тя харесва ли?
— И още как, Волфганг!
— Като се върна, ще ви донеса подарък.
— Гривна? Дантела? Кордели?
Той заговори за друго:
— Знаете ли, че Пратерът е бил преди императорски ловен парк и Йосиф за пръв път го направил достъпен за всички? Когато играех с Мария Антоанета, тя си мислеше, че и аз имам частен ловен парк като нея.
— Толкова добре ли я познавате? — попита Констанце с благоговение.
— Бях нещо като играчка, с която се забавляваха, както Мария Антоанета постъпваше с другите си играчки.
— Наистина ли сте свирили пред кралете на Франция и Англия?
Той се засмя.
— Да. Но това не беше чак толкова съществено, както предполагаха някои. Нито единият, нито другият крал не беше истински музикален или поне със задоволителен музикален вкус.
Ръката й стисна по-здраво неговата и в един кът от Пратера, където нямаше никого, Констанце позволи Волфганг да я целуне набърже. По-късно тя рече:
— Не бива да правим повече така. Хората ще си помислят лошо за нас.
Върнаха се на Петерплац малко след мръкване. Госпожа Вебер не повярва, когато Волфганг й обясни, че се прибират едва сега, защото Пратерът е бил претъпкан.
Тя каза:
— Зная, господин Моцарт, че няма да се подиграете с едно почтено момиче, но хората ще говорят, ако не проявявате предпазливост.
Волфганг цял се изчерви и отговори пламенно:
— Никой не цени честта на Констанце повече от мен, нито се стреми повече от мен да я запази.
— Надявам се. Иначе ще трябва навсякъде да ви придружавам.
При тези думи Констанце се намръщи и като издебна един миг, когато майка й не я наблюдаваше, пъхна под вратата на Волфганг бележка, в която пишеше: „Помнете, Волфганг, че очаквам от вас подарък, когато се върнете. Много хубав подарък.“
Моцарт се почувствува като у дома си в Райзенберг, лятната резиденция на принц Кобенцл. От нея се разкриваше чудна гледка към прекрасните околности. Райзенберг представляваше клон от веригата Каленберг, която ограждаше Виена от изток, и беше близо до Леополдсберг, където преди около сто години бяха пробили обсадата на турците. Намираше се на един час път от града и в ясно време Виена се виждаше в далечината.